Силвия Дей - Обречена на теб

Кари погледна, за да види накъде съм се зазяпала, и се намръщи.

— Какво прави този там?

Зададох си същия въпрос, когато видях в къщата да влиза братът на Гидиън. След него се появи Айрланд с плик за подаръци в ръце.

— Какъв е този подарък? — попита Кари. — Сигурно е бил за сватбата и не са могли да го върнат.

— Не. — Пликът бе прекалено шарен и определено не подхождаше за сватбен подарък. — За рожден ден е.

— По дяволите! — изруга Кари. — Съвсем забравих.

След като майка му не се появи и Гидиън затвори вратата, разбрах, че Елизабет няма да дойде на рождения ден на най-голямото си дете. В мен се надигна смесица от болка и съчувствие и стиснах юмруци.

Какво, по дяволите, ѝ имаше на тази жена? Така и не се бе обадила на Гидиън след сблъсъка им в неговия кабинет. Не можех да си представя, че е такава егоистка, особено на днешния ден.

Внезапно осъзнах, че не само аз съм изгубила майка си в последните няколко дни.

Крие се изправи и отиде при децата си, прегърна Кристофър, а Айрланд — Гидиън. Тя се усмихна и подаде подаръка на рожденика. Гидиън го взе, обърна се към терасата и посочи към мен.

Прекрасна и свежа в красивата си лятна рокля, Айрланд дойде при нас навън.

— Леле, Ева, това място е невероятно.

Засмях се.

— Харесва ли ти?

— Кой не би го харесал? — Прегърна Кари и красивото ѝ лице помръкна. — Наистина съжалявам за майка ти, Ева.

Очите ми бяха насълзени през цялото време и сега сълзите отново понечиха да рукнат.

— Благодаря ти.

— Не мога да си го представя — каза Айрланд. — А в момента дори не харесвам майка си.

Протегнах се и докоснах ръката ѝ. Независимо от чувствата ми към Елизабет, не бих

пожелала на никого мъката, която изпитвах в момента, най-малкото на Айрланд.

— Надявам се, че ще се разберете, какъвто и да е проблемът. Ако можех да върна мама обратно, никога не бих казала или направила много от нещата, които съм вършила.

Тези думи отново извикаха сълзи в очите ми, затова се извиних бързо на Айрланд и тръгнах към стълбите. Слязох тичешком по тях, отидох на плажа, а после и до водата. Спрях, когато нагазих до глезени, и позволих на морския бриз да прогони сълзите ми.

Затворих очи и отпратих тъгата обратно в кутията, в която я бях затворила за днес. Исках да отпразнувам рождения ден на Гидиън, защото на тази дата той се бе появил на бял свят, а впоследствие и в живота ми.

Подскочих, когато някой обви кръста ми с топли мускулести ръце и ме притисна до познато стегнато тяло.

Гидиън подпря брадичка на главата ми. Усетих как дълбока въздишка надигна гърдите му, когато го прегърнах.

След малко се отдръпнах леко и казах:

— Учудена съм, че баба те остави да ѝ се изплъзнеш.

Засмя се.

— Каза ми, че ѝ приличам на баща ти. Е, тя пък ми прилича на теб.

Което, предполагам, беше съвсем възможно, тъй като бях кръстена на нея.

— Защото не те пускам от ненаситните си лапи ли?

— Защото, въпреки че ме плаши, не мога да се отделя от нея и да си тръгна.

Думите му ме трогнаха. Обърнах глава и опрях буза на сърцето му, заслушах се в силните му равномерни удари.

— Не знаех, че ще идват брат ти и сестра ти.

— И аз не знаех.

— Как приемаш присъствието на Кристофър?

Сви рамене:

— Не ме интересува, стига да не се държи като задник.

— Правилно.

Щом неочакваната поява на брат му не го дразнеше, значи нямаше за какво да се тревожа.

— Трябва да ти споделя нещо — заяви Гидиън — за Кристофър, Но сега не му е времето.

Отворих уста да възразя, но се спрях. Беше прав. Днес трябваше да подновим клетвите си в присъствието на приятелите и семействата си. Празнувахме истински радостен повод — рож дения му ден, така че нямаше място за тъга и съжаление. И все пак денят бе помрачен от мъката, която трябваше да прикрием, Съвсем излишно беше да си причиняваме още неприятности.

— Имам нещо за теб — казах му.

— Ммм… Изкушавам се, ангелчето ми, но наоколо има прекалено много хора.

Трябваше ми секунда, за да разбера, че нарочно ме дразни.

— О, боже, ти наистина си сексманиак!

Бръкнах в джоба си и стиснах в ръка подаръка, поставен на сигурна място в кадифена торбичка. Към него имаше и красива кутия, но предпочетох да го нося в джоба си. Надявах се спонтанно да намеря най-подходящия момент, в който да му го дам. Не исках да е по същото време, когато всички останали ще поднесат подаръците си.

Обърнах се с лице към Гидиън, извадих подаръка и му го поднесох на отворените си длани.