Силвия Дей - Обречена на теб

Притиснах го още по-силно. Стегнах седалищните си мускули, докато проникваше в мен.

Потта полепваше по дланите му, докато го галех по гърба.

— Обичам те — каза тихо и избърса сълзите ми с върха на пръстите си. — Чувстваш ли любовта ми?

— Да.

Видях удоволствието, което се изписа по лицето му, докато се движеше едновременно с мен.

Притисках го до себе си, той стенеше и се гърчеше в оргазъм.

Изтрих с целувки сълзите му, когато се разплака беззвучно заедно с мен.

Освободих се от скръбта си, намерила утеха в обятията му. Знаех, че в радост и мъка с Гидиън се бяхме слели в едно. Бяхме обречени един на друг.

— Никога няма да забравя това място! — Кари постави ръце на парапета, който обграждаше терасата на къщата, и погледна към водата. Слънчевите очила предпазваха очите му, а вятърът си играеше с косата му. — Къщата е невероятна. Имам чувството, че на километри от нас няма жива душа. А гледката… не мога да повярвам, че такова нещо съществува.

— Нали? — съгласих се, подпрях дупе на парапета и се обърнах с лице към къщата.

През плъзгащите се стъклени врати, които заемаха цялата стена, наблюдавах семейство Рейъс, които се суетяха като пчели в кухнята и хола. Гидиън беше пленник на баба ми и двете ми лели.

За мен веселото настроение бе помрачено от горчивини. Майка ми никога не е била част от това семейство, а сега вече никога нямаше да стане. Но животът продължаваше.

Две от по-малките ми братовчедки гонеха Лъки около дивана, а по-големите играеха видеоигри с Крис. Чичо Тони и бащи ми разговаряха в къта за четене, докато татко дундуркаше ни коляно малката си капризна племенничка.

Семейството бе един от най-големите страхове на Гидиън и по красивото му лице се изписваше объркване и смут всеки път, когато погледнеше хаоса наоколо. Долавях известна паника и погледа му дори в този момент, но не можех да направя нищо, зи да го спася. Баба нито за момент не го изпускаше от очи,

Кари погледна към тях, за да провери какво е привлякло вниманието ми.

— Чакам да видя кога мъжът ти ще успее да се измъкне, за ди побегне накъдето му видят очите.

Засмях се.

— Помолих Крис да дойде, за да има Гидиън известна подкрепа.

Нашата група — Гидиън, аз, Кари, татко и Крис — пристигна около десет часа сутринта. Малко след дванайсет от хотела дойде семейството на баща ми заедно с всички необходими продукти, за да може баба да сготви прословутото си посоле [18] Традиционно мексиканско ястие, приготвено от царевица, свинско месо, люти чушки, лук, чесън и други подправки. — б. пр. . Твърдеше, че то може да успокои дори най-наранената душа. Не знам дали е вярно, но нейният вариант на класическата мексиканска яхния наистина беше изключително вкусен.

— Крие го е оставил да се оправя сам — заяви Кари — също като теб.

— Какво мога да направя? О, боже! — захилих се. — Баба току-що му връчи готварска престилка.

В началото, когато всички се появиха, бях леко нервна. Като малка не прекарвах много време със семейството на баща ми, а след като се записах да следвам в университета в Сан Диего, им ходих на гости в Тексас само няколко пъти. Членовете на семейство Рейъс бяха доста резервирани към мен по време на посещенията ми, а аз се питах дали не приличам твърде много на жената, която, както всички знаеха, бе разбила сърцето на татко. Виждали бяха майка ми само веднъж и не я бяха харесали. Смятаха, че баща ми се е прицелил препалено високо и любовта към нея няма да му донесе нищо добро.

Затова, когато баба ми още с пристигането си се запъти е решителна крачка към Гидиън и обхвана лицето му с две ръце, аз — също като него — затаих дъх.

Баба отметна косата от лицето му, завъртя главата му първо на едната, а после и на другата страна и заяви, че вижда в него много от чертите на баща ми. Гидиън, който владееше испански, ѝ отговори на родния ѝ език. Прие изказването ѝ като изключителен комплимент. Баба изпадна във възторг и продължи да му говори на испански, като изстрелваше думите със скоростта на куршуми.

— Трей ми се обади вчера — подхвърли Кари някак между другото.

Погледнах го.

— Наистина ли? Как мина разговорът?

— Бебчо, ти казала ли си му нещо, за да го накараш да ми се обади?

Опитах се да си придам възможно най-невинен вид и попитах:

— Защо мислиш така?

Погледна ме така, сякаш всичко му беше ясно, и се усмихна кисело.

— Значи си го направила.

— Казах му само, че няма да го чакаш вечно.

— Да… — Кари също се опита да изглежда невинно. Можех само да се надявам, че съм се справила по-добре. — Нали знаеш, че дори да ми предлага секс от съжаление, няма да му откажа. Благодаря, че ме уреди.