Моника Джеймс: Пристрастен към греха

На моя прекрасен съпруг Даниел,

Аз шпионирам с моето малко око нещо, което започва с… ОБИЧАМ ТЕ.

Благодаря ти, че ме увери, че мога, когато аз самата казах, че е невъзможно.

Диксън

— Не… мога… да… спра… да… ям — каза Шаму, докато поглъщаше третия десерт „Туинки“ с една ужасяваща хапка.

Наистина трябваше да съм по-впечатлен, че това едро и охранено момиче правеше секс със своето захарно угощение пред мен, но смешното е, че не бях. Това е така, защото всичко, върху което можех да се фокусирам, беше начинът, по който нейната апетитна уста лакомо и шумно поглъщаше сладката паста и аз не можех да не си представя, че тя поглъща моя член все едно той е последното й ядене, а не проклетото „Туинки“ Докато треперех леко в коженото кресло, казах на члена ми, че сега не е моментът да надига своята греховна глава, защото съм тук, за да помогна на Шаму, или по-точно на Шарън и нейното пристрастяване.

Пристрастяване според Уикипедия означава „продължително повтарящо се поведение, което води до тежки последствия или неврологични разстройства, които от своя страна водят до същото поведение“. Какво поражда пристрастяването? Какво кара хора като Шарън толкова крайно да се пристрастят към нещо, без което повече не могат да живеят? Имам предвид, че е странно да не можем да спрем определени поведения, тъй като ние сме тези, които контролираме действията си — ние, а не някой друг. Може би и навикът, но той е придобит по желание и е личен избор, така че би трябвало да можем да спрем, ако поискаме. Може би е потиснат спомен, който ни хапе по задниците и ние го използваме като извинение, за да се напушим, напием, да се разболяваме от болести, предавани по полов път, или както в случая на Шарън — да затлъстеем.

Всеки от нас носи в себе си своите пристрастявания в една или друга форма. Човешките същества имаме сложна природа — или се справяме с тях, или ги смитаме под килима и не ги споменаваме.

Хората, които искат да говорят за своите пристрастявания, идват на сесии с мен. Казвам се доктор Диксън Матюс и за 500 долара на час всеки може да сподели своите най-дълбоки и най-тъмни тайни, след което да напусне кабинета ми, излекуван и прероден. Повечето хора просто искат потвърждение, че нищо им няма и техните анормални пристрастявания в крайна сметка са нещо нормално. Моите пациенти получават точно това от мен — потвърждение от един от най-добрите психиатри в Ню Йорк, че тяхната нужда да ядат котешки косми или да мастурбират на открито, е напълно нормална. Само за няколко секунди аз се обвързвам с обещание, че моето лечение ще излекува тяхното невротично поведение и те могат да се върнат обратно в обществото, където гражданите не са по-мъдри от тях и си имат своите смахнати и побъркани настроения. Причината, поради която мога да го гарантирам, е, че мнозинството от тези, които минават през кабинета ми, просто искат да помрънкат и да се оплачат и в момента, в който изкарат всичко от гърдите си, повечето виждат светлина в тунела и спират с безумията. На малка част от тях, които имат сериозни проблеми, им предписвам винаги действащия бензодиазепин, за да лекуват своята лудост. След което светът ми благодари за това, че съм създал поредното асоциално зомби, което пие хапчета. Може да ме наречете гадняр, но мисля, че на 32 години ми е позволено да бъда малко преситен, уморен и апатичен към отрепките на обществото. И вие щяхте да се чувствате така, ако трябваше да слушате една и съща ревлива история всеки божи ден от разглезени богати мъже и жени, които не са работили нито един ден в живота си. Те продължават да идват при мен и да ми разказват техните сърцераздирателни истории, пълни с несправедливости и грешни постъпки, като изцяло забравят всъщност колко са щастливи.

Докато слушам Шарън как говори за нейните неволи, искам да се върна към основния въпрос: „Какво предизвиква пристрастяването?" Много специалисти са се изказвали относно причините за пристрастяванията. Те варират, но са предизвикани основно от комбинация от физиологични, психически, обстоятелствени и емоционални фактори. Според мен пристрастяването се дължи на едно просто примитивно понятие — желание. Независимо дали копнеем за успех, за определена храна, алкохол, наркотици, никотин, порно, секс, или се стремим да сме красиви, крайният резултат е един и същ — всички искаме да изпитаме еуфорията, която произлиза от тези фактори и се пристрастяваме към нея. Истинският детонатор е различен при всеки човек, но като цяло всички искат да бъдат… щастливи. И в повечето случаи желанието води до удоволствие. Хора, които са предразположени към пристрастявания, раздуват своето пристрастяване до страховити размери, но по-голямата част от нас се омотаваме в нашите зависимости, за да стигнем до щастието — въпросната еуфория, защото сме хора и обожаваме изречението от приказките „И заживели щастливо".