Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Госпожо Вейл, трябваше отдавна да сте си тръгнали? — порицах я аз, защото беше вече 19,30 часа.

— А, няма проблем. Лерой е извън града на риба с приятели и нямам против да остана до по-късно на работа — отговори тя с кимване и сивата й коса на масури се полюшна от движението.

Сузана Вейл трябваше да се е пенсионира още преди години, но продължаваше да твърди, че не е готова да си остане вкъщи. Добър асистент се намира трудно, затова не споря с нея.

— Добре, отбележете колко часа допълнително сте работили, за да кажа на Нанси да ви ги плати.

— Доктор Матюс, стига глупости — запротестира тя, като махна с набръчканата си ръка. — Кой друг ще ви следи дали си тръгвате навреме?

Усмихнах й се, защото беше права. Сузана ме беше изпращала вкъщи повече от веднъж в безбожни часове. Но какво имаше вкъщи?

Връщах се в моя празен апартамент в Манхатън, който прекалено много ми напомняше за нея. Дванайсет месеца по-късно нейното присъствие все още се усещаше между стените. Разтреперих се от тези не добре дошли спомени, но го изиграх готин, защото не искам да показвам носталгията си.

— Ох, само ако беше 10 години по-млада… — пошегувах се и завърших изречението с игриво намигване.

— Звяр такъв! Вземете си нещо за ядене… видях, че пропуснахте обяда — тя ми показа вратата.

Пребледнях от нейната забележка, защото се сетих, че моят обяд беше зает с ядене, но… не на храна. С тази ужасна мисъл бързо пожелах на асистентката ми „лека нощ“ и се качих в асансьора.

Имам среща с двамата си най-добри приятели — Финч и Хънтър, в един бар зад ъгъла на сградата, в която е кабинетът ми. Някога бяхме четворка, но това беше преди 100 години, когато вярвах в лоялността и любовта.

— Ето го — идва доктор Любов — извика Хънтър, като влязох.

Неговият шумен и неприятен глас ме ориентира къде е седнал. Знам къде да го намеря, защото той никога не сменя мястото си на бара.

— Мамка му! — шумно изпсува той, като присви очи. — Днес те е огряло със сигурност!

Той вдигна будвайзера си за наздраве, а Финч се засмя.

— Можеш ли да викаш по-силно, защото не съм сигурен дали в Ню Джърси успяха да те чуят? — попитах и шеговито го плеснах по врата.

Седнах до Финч и си вдигнах ръката, за да привлека вниманието на блондинката зад бара. Тя ми намигна, докато правеше коктейл.

— Е, коя е щастливката? — попита Финч и ме ръгна в ребрата с лакът.

— Не помня. — Възползвах се от неговата чаша и преглътнах недоволно. — Е, защо няма ром?

Закашлях се и исках да изплюя колата. Финч се засмя и завъртя брачната си халка.

— Трябва да гледам Габриела сутринта. Хайди има някаква среща от клуба на майките, така че съм детегледачка.

Аз кимнах, защото така правят отговорните родители. Те не излизат с техните необвързани приятели — проститутки, които гледат как да се напият и да удавят мъката си в бутилка „Джак“, поместена между гърдите на някоя руса мацка, сменяла цяла нощ баровете. Това е моята типична петък вечер, но за Финч, който е женен от две години за любовта на живота си Хайди, петъчна вечер се състоеше от едно безалкохолно с приятелите, преди да се прибере вкъщи при готината си любяща съпруга и да прави страхотен секс. Докато си мисля това, минах покрай него и взех бирата на Хънтър.

— Изглеждаш доста зле — заяви Хънтър.

Колкото и да обичам неговата искреност, определено не бях в настроение. Той продължи да натиска, без въобще да се интересува от моето мълчание.

— Мина една година.

Той вдигна един пръст, за да ми покаже какво бе казал, ако случайно не съм го чул. Но аз го чух — беше казано ясно и високо.

— Не ми се говори за това — възразих с твърдо поклащане на главата и бързо изпих на екс остатъка от открадната бира.

— Просто се притесняваме за теб — присъедини се и Финч и сивите му очи станаха по-меки, като видя моето емоционално оттегляне.

— Добре съм — рязко отговорих аз и имах нужда от още нещо за пиене.

Опитах се да привлека вниманието на барманката, но тълпата изведнъж се бе увеличила и тя обслужваше други постоянни жадни клиенти.

— Искаш да спре да ти става ли? — безцеремонно попита Хънтър.

— Моля? — попитах аз, неспособен да изтрия усмивката от лицето си, развеселен от неговата мелодрама.

— Чу ме — той се наведе напред и огромното му тяло скри това на Финч.

— Не, Хънтър, не искам това. Давай направо! — отговорих и го изгледах ядосано.

— Това ще стане, ако продължиш да правиш секс със случайни момичета.

— Доста се съмнявам в това — недоволствах аз, но Финч кимна, което значеше, че е съгласен с Хънтър.