Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Добре ли си?

Тя хвана с малките си пръсти левия си бицепс — все едно се опитваше да скрие червените отпечатъци от пръсти, и каза:

— До-бре съм — заекна неубедително, но бързо се поправи. — Добре съм, благодаря, че ме спасихте!

— Няма проблем.

Бях хипнотизиран от начина, по който прехапваше долната си устна, защото нямаше начин да го прави нарочно. Тя не флиртуваше с мен, не искаше да ми свали панталоните и ако трябва да съм откровен, беше глътка свеж въздух. Тя просто беше сексапилно младо невинно момиче без никакви задни мисли и без очаквания накъде ще ни отведе нашата странна наелектризирана среща.

Бях забравил как изглежда невинният поглед, което ми се стори доста тъжно.

— Аз съм Мадисън — каза тя и протегна малката си ръка, която потъна в моята лапа, докато се ръкувахме.

— Диксън — отговорих и се усмихнах искрено.

— И така, често ли спасяваш девойки в беда?

— Какво да ти кажа, като хоби ми е — отговорих с вдигане на рамене и Мадисън се засмя.

— Добре, Диксън, благодаря отново за това, че ме спаси.

Аз кимнах и пуснах ръката й, като установих ужасено, че все още я държа.

— За мен е удоволствие. Сигурна ли си, че си добре? — попитах и успях да забележа, че тялото й леко потръпна.

— Честно, всичко е наред. Той повече лае, отколкото хапе.

Забелязах, че не продължи за това кой беше нападателят й.

Исках да кажа нещо, но за първи път готиният сладкодумен психиатър беше останал без думи. И причината за това беше, че имам чувството, че Мадисън щеше да прозре глупостите ми и да разбере колко се преструвам.

— Мади, навън ли си? — попита притеснен глас зад нас.

Двамата се обърнахме и аз изведнъж почувствах необходимостта да сграбча топките си и да ги защитя от червенокосата огнена буря, която тръгна към нас. Тя ме погледна свирепо, преди да се обърне към Мадисън.

— Добре ли си?

— Добре съм — каза Мадисън, усмихна ми се и ме посочи. — Това е Диксън.

Нейната приятелка ме погледна и без да го крие, ме огледа преценяващо.

— Къде отиде онзи ловец? — попита тя, като изцяло ме пренебрегна.

Усмихнах се самодоволно, харесах куража на това момиче.

Мадисън сложи един кичур зад ухото си и се намръщи.

— Тръгна си. Диксън ме спаси — разкри тя и ми се усмихна срамежливо.

Нейната приятелка пак ме погледна и този път не искаше да ме одере жив.

— В такъв случай ми е приятно да се запознаем, Диксън — каза тя и ми махна.

— На мен също — отговорих аз. — Нищо не съм направил. Просто бях в точното време на точното място.

Или на грешното място? Колкото повече гледах Мадисън, ставах все по-заинтригуван. Какво ми ставаше?

— Ами въпреки това благодаря, че се погрижихте за приятелката ми!

Аз й кимнах леко и учтиво и си помислих, че нейното покровителство към Мадисън ми напомняше на моето към Хънтър и Финч. Без съмнение Мадисън заслужава да я покровителстват. Не можех да откъсна очите си от нея и бях изненадан да видя, че тя отвръща на погледа ми. Нейната приятелка явно също беше забелязала как си разменяме погледи. Прочисти гърлото си с една октава по-високо, отколкото беше необходимо, за да разсее електричеството между нас.

— Ами, по-добре да влезем вътре, приятелите ни сигурно ни чакат — обясни тя и прекъсна моя ступор, който приличаше на транс.

„Диксън, не бъди глупак, кажи й нещо.“ Но какво да кажа? Толкова отдавна не съм говорил нормално с момиче, особено с момиче, с което съм имал желание да говоря. Бях забравил как се общува с противоположния пол — „по-бързо“ и „чукай ме по-грубо“ не се броят. Аз стоях ням и се усмихвах като мекотело.

— Добре, ами… беше ми приятно да се запознаем — каза Мадисън и захапа устната си, докато се помайваше.

— И на мен. Пази се!

Въздържах се, за да не изпъшкам. Кой, за бога, казва „пази се“, освен родителите ти!

— И ти да се пазиш!

Отворих си устата, за да добавя нещо засукано, но приятелката на Мадисън вече я влачеше към вратата.

Тя внезапно се обърна и извика:

— Работя в бар „Пони“. Ако минаваш през квартала, обади се!

Преди да отговоря, тя вече беше влязла. Какво беше това, по дяволите? Мадисън ме беше оставила да стоя на тротоара и да се съмнявам в своята мъжественост. Като страхливец бях оставил първото момиче от цяла вечност, което наистина харесах, да си тръгне. Трябва да вляза вътре и да говоря с нея. Имам нужда да види колко свестен мога да бъда. Но проблемът е, че аз не съм свестен мъж. Тази седмица бях правил секс с четири различни жени и дори не мога да си спомня имената на всичките. И лицата им също. Всичките се размазваха в едно отвратително разочарование, което исках да изтрия, но не можех. Момичета като Мадисън бяха прекалено добри за такива като мен. Правя й услуга, като се държа на разстояние. Как обаче да обясня това на члена си, който се заинтересува от Мадисън в момента, в който тя си отвори устата. Да, тя е страхотна и фактът, че не я видях като завоевание, ми се стори най-привлекателното нещо. Не съм се чувствал така от… Лили. Всички мисли за нея се върнаха обратно с висока скорост и изведнъж си спомних каква беше причината да съм тук.