Моника Джеймс: Пристрастен към греха

— Мацките моментално си свалят бикините, като ги погледнеш с големите си небесносини очи. Наистина става лесно и ти се превръщаш в най-голямата нюйоркска мъжка курва — обяви Хънтър.

Неговата откровеност и грубост изведнъж ме вбеси.

— Кога се превърна в такъв гадняр? — излаях аз и присвих очи. — Очаквах го от него — посочих с глава Финч. — Нищо лично — добавих, а той повдигна рамене, с което показваше, че изобщо не се е засегнал.

— Но от теб, пич! — обърнах се към Хънтър и продължих. — Доколкото си спомням, доскоро ти нямаше проблем да правиш секс със случайни момичета, така че хайде стига си ми чел морал!

Доста бързо се ядосвам и не мога да приема съвет от Хънтър, защото не искам точно той да ми чете лекции за моите връзки. Не можах да се въздържа и не ми издържаха нервите. Познавам тези момчета, през по-голямата част на живота си правехме всичко заедно. Знам колко глупости сме правили, особено Хънтър. Финч, от друга страна, е гласът на разума. Той ни е спасявал в много ситуации, които, ако не беше неговото студенокръвно спокойствие, можеха да се превърнат в доста неизгодни и неприятни за нас. Но Хънтър винаги е бил див и свободен. Обичам тези кретени като братя. Те са виждали най-лошите ми страни и нито веднъж не са ме осъждали, до преди малко.

— Какво ще ми кажеш за третата степен? — попитах аз малко поуспокоен.

Финч нервно наведе поглед и аз нямах никаква представа какво става.

Хънтър видя моето объркване и поясни:

— Притесняваме се, човече… Следващата седмица е… ти знаеш…

— Не, не знам. Да не си напушен?

Охлабих синята си вратовръзка, защото изведнъж ми стана горещо и задушно. Тънките устни на Финч се превърнаха в права линия, което никога не беше добър знак.

— Финч, изплюй камъчето!

— След няколко седмици е 13-ти — отговори той и най-накрая ме погледна в очите.

— Да. И? — попитах объркано и повдигнах рамене.

— Ох, приятелю… — той въздъхна и почувствах съжалението в тона му. — Щяхте да имате годишнина, една година… — изведнъж той спря, не искаше да продължи.

— Една година ли?

По дяволите! Преди една година трябваше да се оженя за любовта на живота си Лилиан Дейвис. Само като се сетя за името й, искам да изгреба мозъка си с лъжица за сладолед. Ако вярвах в истинските приятели, Лили щеше да е моят. Запознахме се преди три години на една опашка в „Стърбъкс“ и беше любов от първо макиато. Предложих й след около година и половина, защото бяхме щастливи и готови да предприемем следващата стъпка. Аз бях. И вярвах, че тя също е готова, докато не се запозна с приятеля ми Лео. С него, Финч и Хънтър израснахме заедно в Ню Джърси. Той също като мен се премести в Големия град. Но очевидно Лео не ценеше толкова нашето приятелство, колкото мен, защото правеше секс с Лили зад гърба ми няколко месеца. Лили ме заряза шест седмици преди сватбата ни, защото беше влюбена в Лео. Не можех да възприема тези думи, които излизаха от устата й, но след като тя ми показа причината за напълняването си в последно време, нейните думи ми станаха кристално ясни. Не само че беше влюбена в най-добрия ми приятел, но беше и бременна с неговото дете Знаех, че не е мое, защото не бяхме правили секс повече от три месеца. Знам, знам, че трябваше да забележа предупредителните знаци, но любовта е сляпа и всички тези глупости…

Така че нещата нямаше как да станат по-ясни. Тя оправдаваше своята измяна с това, че не ме виждала и съм поставял работата на първо място. Аз наистина поставях работата на първо място, но само защото трябваше да платя трикаратовия диамантен пръстен, както и апартамента в Манхатън, който беше над бюджета ни. Правех всичко това заради нея. И тя ми се отблагодари, като легна с най-добрия ми приятел и забременя от него. След като ме напусна, ме обзе лудост. И начинът ми на живот не е някаква фаза, а това, което съм. Пристрастих се към безчувствени, безсрамни сексуални актове със случайни жени, давайки си ясна сметка, че на някакво ниво се надявам да заменя лицето на една жена, която ми заби нож в сърцето и остави след себе си подобие на мъжа, който някога бях. Всичките мои забивки бавно губят своята привлекателност и се притеснявам, че някой ден ще се събудя и няма да мога да позная човека, който ме гледа в огледалото. Та това е животът ми накратко. Ям, спя, работя и правя секс, защото това трябва да правя, за да оцелея. Тъжно и жалко съществуване, но е по-добре от влюбено кученце, което е залепено за жена, която въобще не се интересува от него. Върнах се в настоящето, моите защити отново заеха местата си и направих всичко възможно да изглеждам безразличен.