Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Казах ви, че много ме бива. Доктор Матюс, не трябва ли да си водите записки? — каза тихо Шарън.

Поклатих глава и вдигнах поглед към нея.

— Какво ще кажете да ми разкажете малко повече за баща си? — предложих меко и й се усмихнах нежно.

5,4, 3, 2… и 1. Точно навреме видях как долната устна на Шарън трепна и очите й се насълзиха.

— Няма нищо за разказване — обяви тя, кръстоса ръце пред пищните си гърди и прехапа устните си, като се опитваше да спре сълзите.

— Как бихте описали вашите отношения? — настоях аз и небрежно кръстосах краката, за да скрия моята нарастваща ерекция, опитвайки се да не гледам в гърдите й.

— Като нормални.

Тя подсмръкна и се сви назад, яркочервената й коса покри сълзите й.

Всички имаме слабо място и научих, че това на жените с наднормено тегло е несъществуващият или липсващ баща. Никога няма да разбера защо избират да използват храната като успокоителен инструмент, но може би тъпченето запълва празнина и имам предвид буквално. Та както казах, наречете ме гадняр, но многобройните проблеми с бащите означават, че се опитвате да намерите идеалния баща, който да запълни празнотата от липсата на любов. Тези жени несъзнателно търсят бъдещия си партньор, като използват своите бащи — задници, като копия на това, което търсят в половинката си. Или в някои случаи… в секса.

Изведнъж моят пенис силно, ама много силно се заинтересува от Шарън Уитърстоун. Да, тя е може би с 20 килограма отгоре, но в този случай съм воден от главата между краката си, защото, както казах, всички имаме слабо място и точно както всички останали, аз искам да намеря моето „…и заживели щастливо“. И в този момент щастието ми се простираше до това да наведа Шарън върху бюрото и да я чукам неразумно.

Аз имам диплома да решавам проблемите на другите, но не и моите — знам, че съм изгубена кауза. Аз съм задник и всеки ден губя представа кой съм и кой бях. Не съм чак такъв глупак, всъщност мога да накарам жени като Шарън Уитърстоун да се почувстват добре, защото сексът без емоционална обвързаност е толкова по-лесен от… това да изпитваш чувства.

Оставих таблета на облегалката на креслото, станах бавно и погледнах Шарън, като й се усмихнах по начин, по който бях сигурен, че щеше да свали бикините си за секунди. Тя ме погледна и видях объркването в нейните мигащи смарагдови очи. Свали погледа си надолу към втвърденият ми член и объркването се превърна в… желание. Цялото й поведение се промени и се показа малкото момиченце на татко, което трепереше на дивана, а нейният гръден кош се вдигаше предизвикателно.

Всъщност става наистина лесно — предпочитам този метод, отколкото да рискувам, като слагам сърцето и душата си на показ само за да разбера, че годеницата ми спи с най-добрия ми приятел. Така че по този начин е доста по-лесно.

— Обичате ли баща си?

— Не, мразя го — призна тя с прелъстителен шепот и захапа устната си.

— Ще можете ли да ми кажете защо?

Седнах близо до нея на кожения диван, след това се убедих, че нашите колене са на няколко сантиметра едно от друго.

— Защото той обича моята втора майка повече от мен — отговори тя и нейният страстен поглед се фокусира върху скута ми, където ерекцията ми напираше през опънатия панталон.

— Съжалявам да го чуя — изгуках нежно аз, като въобще не го мислех. — Сигурно ви е много трудно.

— Така е, трудно ми е наистина.

Тя кимна и аз усетих един пръст да се плъзва предпазливо нагоре по бедрото ми към чатала.

Отворих подканящо краката си и попитах:

— Мислите ли, че това е причината, която е отключила вашето пристрастяване?

— Какво да ви кажа, доктор Матюс? Когато пред мен има нещо вкусно, просто не мога да кажа „не“ — дрезгаво измърка тя, а пръстите й затанцуваха около моя напрегнат цип.

— Понякога… е добре да кажете „да“ — прошепнах аз.

Знам, че ще отида в ада. Това дръпна спусъка на госпожица Уитърстоун, нейната глава потъна в скута ми, а пръстите й несръчно стигнаха до ципа ми. Докато нейната гладна уста обгърна моята нажежена до червено ерекция, аз затворих очи от отвращение. Отвратен съм от себе си за това, че използвам някого, когото нямам никакво намерение да виждам отново. Но аз не съм казвал, че съм герой в тази история или дори доброто момче. Кой иска да бъде добър, след като се чувства толкова добре, когато е лош?

Диксън

Взех си сакото от облегалката на стола и се опитах да не се отдръпна, когато видях записките, които бяха пренебрежително разхвърляни. Спомените за лицето на госпожица Уитърстоун, притисната до махагоновото ми бюро, докато я чуках отзад, изплуваха и аз бързо тръгнах към вратата, преди да повърна. Докато заключвах вратата, видях, че моята асистентка Сузана е още тук.