Моника Джеймс: Пристрастен към греха

— Мадисън! — извиках притеснено и тръгнах към нея.

Тя бързо се отправи към мен и направо спрях да дишам, защото не знаех какво ще видя в очите й. Отдъхнах си, като видях облекчение и радост по изтормозеното й лице.

— Диксън! — извика и ме пресрещна по средата.

— По стълбите ли слезе? — попита, като ме видя разчорлен.

— Да, асансьорът се бавеше и аз не можех да чакам повече, защото исках да те видя колкото се може по-бързо. Защо плачеш, Анджело? — я попитах и изтрих една сълза.

Тя наведе глава, а аз повдигнах брадичката й.

— Какво има?

— Реших… реших, че си размислил.

— За нас ли? — ужасих се аз.

— Да — призна си тя и още една сълза се търкулна по бузата й.

— Как е възможно да си помислиш такова нещо? — помилвах я и изтрих сълзата й.

— Заради Бет. Тя е отровна, Диксън. Всичко, до което се докосне, се заразява — каза тя тъжно.

— Няма за какво да се тревожиш. Тя никога няма да ме докосне! — придърпах я към себе си и бях убеден в това, което казвам.

— Какво искаше от теб? — промърмори тя в гърдите ми.

— Не е важно. Единственото нещо, което има значение, си ти? Беше тежка вечер, ще те закарам у вас.

Имах нужда да се махна колкото се може по-далече от Джулиет.

— Може ли да остана в апартамента ти? — попита ме нервно тя.

При други обстоятелства щях да се зарадвам на нейната увереност, но сега се чувствам недостоен. А как мога да кажа не?

— Разбира се.

Тя беше още в прегръдките ми и аз не можах да се въздържа да не я попитам.

— Защо Бет?

Мадисън подсмръкна и още по-силно обви ръце около кръста ми.

— Майка й я е кръстила на Жулиета Капулети. Причината за това, според Джулиет, беше, че е невероятно красива и ще пленява сърцето на всеки мъж, независимо дали е приятел, или враг.

Не можах да се стърпя и се изкикотих на арогантността на Джулиет.

— Та с Мери решихме, че от шекспировите герои Макбет ще й отива повече. И когато казвам Макбет, имам предвид лейди Макбет. Тя е амбициозна, манипулативна и зла. И също така е в съдружие с вещиците. Така остана Бет и повече й отива от Джулиет.

— Мисля, че добре си го избрала.

Мадисън се отдръпна и ме погледна с любопитство, но аз не казах нищо повече. Попитах я друго:

— А моят прякор какъв е?

Тя помисли за кратко и се усмихна.

— Ти си просто Диксън.

— Така ли? Нямам си специално име, така ли? — попитах я и престорено се намръщих.

Мадисън се протегна и сложи ръка на бузата ми.

— Твоето име е достатъчно специално — искрено призна тя, а сърцето ми се раздели на две.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ — следва