— Мислех, че името на доведената ти сестра е Бет? — попитах бързо Мади и пренебрегнах кикотещата се Мона.
— Ами това е прякорът, с който я наричам — каза тя и нервно започна да си дърпа диамантената обеца.
— Моят номер отново удари в десетката — каза тя и се опита да се пошегува.
— Казва се Джулиет, така ли? — попитах аз и въобще не ми беше смешно.
— Да — каза Мадисън озадачена.
Това е просто съвпадение. Това е просто съвпадение. Повторих още веднъж, защото нямаше как толкова много да нямам късмет?! Имам предвид какъв е шансът? Малко вероятен до никакъв, потвърдих аз. Беше чисто съвпадение, че Джулиет живее в един и същи блок с Мадисън. Точно както е чисто съвпадение доведената сестра на Мадисън да е разглезена малка кучка. Но за да бъда сигурен, я попитах:
— Как е фамилията на Себастиан?
Мадисън набръчка нос от объркване.
— Казва се…
Беше прекъсната от приглушаването на светлините и конферансието, което се обърна към гостите:
— Дами и господа, дойде моментът, който всички с нетърпение очаквахме. Бихте ли аплодирали бъдещите съпруга и съпруг!
Залата избухна в ръкопляскания и освирквания, а Мадисън не разбираше моя внезапен интерес към доведената й сестра. Направих всичко, на което съм способен, за да се усмихна, но се обърнах рязко, за да видя щастливата двойка. В този момент Мадисън отговори на въпроса ми:
— Казва се Харт — прошепна в ухото ми тя и целия ми свят се срина около мен.
ГЛАВА 34: ДА СПИШ С ВРАГА СИ
Диксън
Гледах как Дилан Робъртс води за ръка своята годеница Джулиет Харт и се сетих за две неща. Първо, че кармата е една объркана садистична кучка, и второ, че бях спал с врага си. Толкова много емоции ме връхлетяха, а единственото, което можех да направя, е да пляскам и да се преструвам коя е Джулиет и какво е Дилан. Чувствах проницателния поглед на Мадисън да ме следи отблизо, но като истински мръсник, какъвто съм, моята маска се намести, останах невъзмутим и нищо не издадох.
— Познаваш ли я? — попита тя високо, за да мога да я чуя.
Дойде моментът на истината. Можех да кажа на Мадисън, че Джулиет е жената, която бях предпочел пред нея. Можех също така да й кажа, че това, което имаше между нас, беше плитко, празно и изцяло базирано на секс, за разлика от това, което имаше помежду ни. Истината, надявам се, щеше да ме освободи от греховете ми, защото тя е тази, с която искам да бъда. Джулиет беше грешка, за която скъпо плащам в момента. Можех и да излъжа.
— Не, не съм я виждал никога в живота си — поклатих глава.
Мадисън присви очи и за секунда си помислих, че ме хвана. Усмихна се и каза:
— Не мисля, че може да я познаваш, ти по-добре можеш да преценяваш хората.
Спасих се, но защо се чувствам като пълен боклук. Преди да започна да разсъждавам относно морала си, Джулиет и Дилан застанаха на сцената, а Дилан взе микрофона от водещия. Малкото тяло на Мадисън трепереше до мен и аз обвих кръста й с ръка, като я придърпах към себе си. Гледах с омраза как Джулиет се гушкаше в Дилан.
— Здравейте — каза той и погледна залата с невъзмутима усмивка — от името на моята красива годеница и от мое име бих искал да благодаря на всички за това, че сте тук на нашия специален празник. Както всички знаете, тук сме, за да честваме нашия годеж — каза той, а тълпата пляскаше и ги поздравяваше. — Но тази вечер ние празнуваме още едно важно събитие.
Мадисън продължаваше да трепери, притиснах я още по-близо до себе си и не исках никога да я пусна.
— Ще дам микрофона на моята бъдеща съпруга, за да ви каже добрата новина — каза Дилан и подаде микрофона на Джулиет.
Тя грееше, никога не я бях виждал толкова… щастлива. Нито веднъж не ми се беше усмихвала така, както се усмихваше на Дилан. Това вероятно се дължеше на факта, че ме беше използвала така, както и аз нея. Изведнъж се почувствах мръсен и моята същност замърсява невинното момиче до мен. Джулиет усмихнато взе микрофона, явно обичаше вниманието и с удоволствие поглъщаше овациите. Погледът й се разходи между гостите и точно когато си мислех, че нещата не могат да станат по-страшни, очите на Джулиет се спряха на мен. Останах невъзмутим и отказвах да покажа каквото и да било, защото знаех, че това е важно за нея и тя няма да позволи нищо да застане на пътя й към „заживели щастливо заедно“.
Като истинска актриса тя вдигна микрофона към устата си, а очите й не се отделяха от моите.
— Бременна съм.
Публиката ахна, но най-шумно го направих аз, защото отмести дантеления си шал и показа малкото си заоблено коремче. Големината му ми казваше, че е може би в третия месец. Тогава я чуках. Джулиет ме гледаше, докато студената тежка истина ме изпълни. Тя се усмихна и вдигна вежди.
Читать дальше