Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Добре, хайде да тръгваме, преди майка ми да каже нещо нетактично. О, чакай малко, късно е всъщност вече — каза Мади дразнещо, облегна се на ръката ми и ме поведе към залата, а Рейчъл остана да говори с гостите.

Засмях се и се обърнах да махна за довиждане на майка й, а тя ми отвърна весело. Като влязохме, Мадисън ме замъкна към бара.

— Моля те, поръчай си каквото искаш. Алкохолът ще изгори спомена от срещата с майка ми.

— Е, стига де, не е толкова зле — отговорих и се ухилих.

Тя вдигна вежди и аз пак се засмях. Поръчах си уиски, а за нея вода. Дойде моментът да се смесим с гостите, които бяха над сто.

Мадисън ме запозна с близки роднини, семейни приятели, далечни братовчеди, съседи и нейния педиатър, но най-важните гости не се виждаха никъде. Не съм сигурен дали ги пренебрегваше нарочно, но докато наблюдавах това разточително събитие, забелязах, че повечето хора също чакаха тяхното пристигане.

— Ето я и нея! — разля се един глас зад гърба ми и като се обърнах, видях един изискан възрастен господин да се приближава към нас.

— Себастиан! — каза Мадисън и усмивката й освети стаята.

Тя ми беше казвала, че го усеща като неин баща повече, отколкото нейния биологичен.

Като видях каква любов струи от сивите му очи към Мадисън, веднага го харесах.

— Здравей, Копченце! — каза той весело.

Тя го прегърна силно, аз се отдръпнах, за да се свърже отново с втория си баща, който очевидно я е направил щастлива.

— Липсваше ни! — каза Себастиан и я погали по гърба.

— Съжалявам, че не се обаждах, но бях заета — отговори тя в прегръдката му и се мразех, защото знаех кой е причината за това.

— Няма значение, важното е, че сега си тук. Изглеждаш страхотно! — каза той и се отдръпна, а очите му се насочиха към мен.

— Това ли е лекарят, от когото майка ти е толкова възхитена?

Мадисън кимна.

— Да — отговори с нервно ухилване. — Себастиан, това е Диксън Матюс.

Себастиан се усмихна и протегна ръка, а аз я приех с радост.

— Приятно ми е да се запознаем, Себастиан. Толкова много съм чувал за вас!

Бях впечатлен от силното му ръкостискане.

— Удоволствието е мое, доктор Матюс!

— Моля ви, наричайте ме Диксън.

— Добре, Диксън, надявам се да се видим у нас на вечеря много скоро. Всеки, който може да накара моето малко Копченце да се усмихва така, е добре дошъл в дома ни.

— Много благодаря! За мен ще бъде чест — казах аз, а Мадисън ме хвана под ръка.

— Чудесно, Мади, уточнете подробностите с майка ти и аз ще уведомя всички — каза Себастиан, а Мадисън замръзна до мен.

— Извинете ме — каза той и махна на някого. — Запази един танц за твоя старец — каза и отмина, за да се ръкува с човека, който стоеше до Мадисън.

Като тръгна, Мадисън се отпусна в мен и аз я прегърнах.

— Добре ли си? — попитах и я целунах по главата.

— Не — отговори тя на гърдите ми. — Глупаво беше да мисля, че мога да бъда нормална за една вечер.

— Шшт. Идеална си и недей да го забравяш.

Тя се усмихна, но не и очите й. Притесних се, защото не бях сигурен как ще реагира, като види истинската причина за нейната несигурност.

— Искаш ли да си тръгваме? — попитах, но Мадисън поклати глава.

— Не можем. Не искам да притеснявам мама и Себастиан. Ще се справя.

— Само кажи и изчезваме — отговорих и я погалих по бузата.

— Благодаря ти, че си тук — каза тя и се сгуши в ръцете ми.

— Няма друго място, на което повече бих искал да бъда.

— А така, лудата Мади си има приятел — каза напевно някой от лявата ми страна.

Бързо се обърнах и мигновено намразих жената, тъй като гласът й беше пълен със сарказъм. Видях малка брюнетка в черна рокля, която й беше два номера по-малка, но не я интересуваше особено, че показва розовите си бутове на цялата зала.

— Здравей, Мона — каза Мадисън и гласът й трепереше, докато аз гледах вторачено безвкусната кифла пред мен.

— Кой си ти? — попита Мона и ме зяпаше съвсем очевидно нескрито.

— Аз съм приятелят на Мадисън, а ти коя си?

— Аз съм най-добрата приятелка на Джулиет — каза и сви начервените си устни.

— И коя по дяволите е Джулиет? — троснах се, защото това име ми навява страховити спомени, за които не искам да се сещам никога.

Мона се засмя и сложи ръка на устата си ужасена.

— Твоята версия за гаджето ще е доста по-убедителна, ако то всъщност знаеше името на бъдещата булка.

— Колко си готов да платиш? — каза Мона и се засмя на неудобната шега.

Мадисън се напрегна и аз бих казал на тая пачавра да се разкара, но не можех. Чувство на страх ме облада, докато си спомнях думите от последните пет секунди. Сигурно има хиляди Джулиетки, които живеят в Ню Йорк, опитвах се да се успокоя аз. Това е просто съвпадение.