Моника Джеймс - Пристрастен към греха

С две крачки я обгърнах с ръце в силна прегръдка и наведох жадно устата си към нея. Тя ме целуна със същата сила и двамата искахме да докажем нещо на Джулиет. Тя може и да има крайната дума, но това, което има помежду ни с Мадисън, е истинско и една презрителна кучка като нея, няма да е достатъчна, за да го разруши. Прекъснах целувката, тя протестира и направи очарователна муцунка.

— Само ти давам насока какво ще последва по-късно — прошепнах и я целунах по носа. — До след малко.

Мадисън кимна, изглеждаше притеснена, но се обърна и ме остави насаме с Антихриста на токчета.

— Какво искаш? — изсъсках след като Мадисън влезе в асансьора.

— Е, така ли се говори с член на семейството — саркастично попита Джулиет.

— Ти не си от моето семейство — изсумтях презрително, защото тя си нямаше и представа от семейни взаимоотношения.

— Както и да е, нямам време за празни приказки — отвърна тя спокойно и махна на една възрастна двойка, която мина покрай нас.

Всъщност изглеждаше незасегната от тази безумна ситуация.

— Тогава, давай направо — изстрелях и разхлабих вратовръзката си.

— О, винаги си толкова изискващ! Мисля, че си спомняш или паметта ти има нужда от освежаване?

Тя прокара пръст по рамото ми, бутнах ръката й, без да се притеснявам дали някой ни гледа, или не.

— Не ме докосвай. Като искаш да говорим, говори. Времето и търпението ми се изчерпват.

— По-добре да се държиш добре с мен, Диксън. Имаме тайна, която само ние двамата знаем — тя сложи ръце на корема си.

— Това бебе не е мое — прошепнах и очите ми проследиха движението с отвращение.

— Откъде знаеш? Да ти припомня ли всички мръсни начини, по които си ме чукал без предпазни средства? — прошепна и се приближи, а аз отстъпих. — Ако не беше толкова гаден последния път, когато се видяхме, това нямаше да е толкова странно. Не мога да повярвам, че тя е била приятелчето с преспиване. Колко тъжно!

— Какво искаш? — попитах я пак, защото не бях в настроение за игрички.

— На никого няма да кажа за нас — изненада ме с това изказване тя.

— Каква е уловката? — попитах я, защото знаех, че такива като Джулиет не правят нищо, ако нямат полза от него.

— Няма уловка, но мога да се обаждам за услуги от време на време.

— Какви услуги? — стиснах зъби и се чудех в какво посока ще отиде този разговор.

— Наистина те харесвах, Диксън и това, което имаше помежду ни, беше… забавно.

— Няма как да стане! — отвратих се аз. — Няма да те докосна никога повече. Изнудвай ме колкото искаш, но аз никога няма да изневеря на Мадисън, разбра ли?

— Ще видим — изчурулика Джулиет.

Нейната увереност, която някога намирах за съблазнителна, сега ми обръщаше стомаха.

— Защо? — попитах и пристъпих напред. — Ще се омъжваш, за бога! Иди да се чукаш със съпруга си и ме остави на мира!

— Обичам Дилан, наистина. Но той е влюбен в друга. Винаги е бил и аз трябва да променя това — призна тя и устата ми щеше да падне от шока.

— В нея ли е влюбен? Ти си луда! — направо бях отвратен от това, че съм правил секс с тази жена.

— Знам, доктор Матюс. Нали си спомняте къде се срещнахме? Имах нужда от помощта ви, вие ме изчукахте по всички невъобразими начини и на мен ми хареса.

Наведох погледа си, защото за пореден път бях погнусен от това, че имах връзка с тази побъркана, извратена жена.

— Това, което имаше помежду ни, беше по взаимно съгласие. Защо го правиш да изглежда по-голямо, от това, което всъщност беше. Беше секс, Джулиет. Нито повече, нито по-малко.

— Прав си и аз бях окей с начина, по който стояха нещата. Но фактът, че предпочете хленчещата малка кучка, ме нарани. Винаги оставам на второ място. Никога не съм достатъчно добра за никого и ми писна да съм втора. И особено ми писна да съм втора след нея… — ядосано викна тя.

Разговорът, който проведохме в офиса преди няколко месеца, започна да изплува в главата ми. Беше точно преди да започнем да правим това, което по дяволите правихме два месеца и половина. Джулиет сподели, че тя никога не е била достатъчно добра за никого и знам, че този никой е бил Дилан. Гласът на Джулиет ме извади от мислите ми.

— Предлагам ти сделка. Ще пазя годеника ми далече от твоята малка приятелка, а ти ще направиш всичко възможно да я държиш далече от него, така всички ще са щастливи.

— За какво говориш, по дяволите?

Мадисън ми беше казала, че не е виждала Дилан повече от година.

— Не ме ли чу? Дилан се мести при мен.

Щях да повърна. Ако този паразитен изрод живее в една и съща сграда с Мадисън, ще изтрие с едно движение напредъка й. Фактът, че можеше във всеки момент да се блъсне в него, щеше да я плаши до смърт. Да не говорим за страха, че може да влезе в стаята й, както го е правил, когато са били деца, а това щеше да я побърка. Ще изживява отново детството си още веднъж и още веднъж и накрая това ще я убие. Джулиет виждаше как намалява моята решителност и се засмя злорадо.