Моника Джеймс: Пристрастен към греха

— Здрасти, красавецо! — измърка един глас и ме върна в реалността.

Вдигнах погледа си. Видях русата барманка от по-рано, беше на няколко сантиметра от мен.

— Здрасти! — отговорих бързо, като видях, че чака отговор.

— Видях те вътре — тя посочи с глава към бара.

Знам, че не съм грозен и ако бях момиче, сигурно щях да искам да се чукам. Винаги съм бил висок, но спрях да раста, когато стигнах 1,93. Моята тъмнокестенява коса е разрошена по рождение, винаги стилизирана в модерната напоследък прическа фохок, както ми каза едно момиче, с което правих секс. Сините ми очи допълваха търговска ми марка — тъмната ми набола брада, а истината беше, че през повечето време ме мързеше да се обръсна.

— Така ли? — попитах аз и не можех да повярвам колко беше лесно.

— Да — потвърди тя с леко кимване и захапа долната си блестяща устна. — Ще ми дадеш ли една цигара?

— Разбира се — извадих кутията от джоба си и й я подадох.

Тя сложи цигарата между устните и чакаше да й предложа запалка. Опитах се да не се отдръпна, когато похотливо се наведе и си сви устните като риба, докато палех цигарата й. Моето възбудено либидо каза на глупавия ми мозък, че тази руса кукла е точно това, от което имам нужда, за да забравя всичко, свързано със срещата с тъмнокосата красавица. Те бяха изцяло противоположни и точно от това имах нужда. Това правя най-добре!

— Добре, сладурче, колко дълга ти е почивката?

Тя примигна с фалшивите си мигли и се усмихна глупаво.

— 15 минути.

Аз се наведох към нея и й прошепнах:

— Ще направя тези 15 минути най-хубавите в живота ти.

И това беше всичко, което трябваше да направя. Тя загаси цигарата си на земята с лукава усмивка. Прегърна ме през врата, заведе ме зад ъгъла и аз удържах на обещанието си.

Може би бяха най-хубавите минути в нейния живот, но със сигурност бяха най-лошите в моя.

Диксън

Никой не обича понеделниците — особено тези, които са имали скапан уикенд. Два пъти мастурбирах под душа, мислейки си, че настроението ми ще се подобри.

След като преспах с блондинката в петък вечер, се прибрах сам вкъщи, което не беше изненада, но странното беше, че бях разочарован. Съобразявах се с моето основно правило — никога да не водя никого вкъщи. Моят дом е моето убежище и е единственото място, където мога да бъда истински себе си и отказвах да замърсявам тази чистота с моя курвенски начин на живот. Все още виждам моя дом като наш. Лили е проникнала във всяка пукнатина и аз не мога да покваря щастливите моменти, които някога имахме в него. Но в петък вечер се чудех какво ли ще бъде да доведа момиче в дома си и да правя секс с него в моето легло, за разлика от това да я изчукам, опряна на тухлената стена.

Аз съм психиатър и знам как работи човешкия мозък през повечето време. Моята нужда от утеха беше предизвикана от прекрасната Мадисън. Нейната невинност сякаш ми запя, а аз отдавна не съм се чувствал така. Колкото и да беше кратка срещата ни, тя провокира нещо. Жалко, че бях прекалено страхлив, за да разбера какво беше това нещо. Почувствах се отвратително, след като правих секс с блондинката и до края на уикенда държах носа си далеч от слабините на случайни момичета.

Откровено казано беше скучно, но се чувствах по някакъв начин неомърсен след сексуалната си абстиненция през последните два дни. Това е дълъг период за някого, който употребява секса като щит.

— Доктор Матюс, срещата ви в 12,30 е тук — каза госпожа Вейл по интеркома.

Нейният звънлив глас ме извади от унеса и аз прочистих гласа си, преди да отговоря.

— Покани я да влезе.

Отворих нов документ и започнах да попълвам данните на новия пациент госпожица Джулиет Харт.

Възраст: 26

Пол: женски

Адрес: Юнион Скуеър Уест 18

Проблем: Пристрастяване към секса.

Майчице!

— Доктор Матюс? — попита нежен кадифен глас, който изправи пениса ми за директен поздрав.

Вдигнах очи от екрана и видях, че госпожица Джулиет Харт е самото съвършенство, опаковано в чист грях. Русата й дълга коса беше прибрана, но няколко кичура разсейваха вниманието от нейните сини очи в цвят „ела да ме изчукаш“. Най-сексапилните устни, които някога бях виждал, бяха покрити с блясък и образите, които изникваха в съзнанието ми, ме накараха да се наместя в стола. Умствено визуализирах съвършения бюст на Джулиет. Но сложих служебното си лице, усмихнах й се леко и й посочих кожения стол пред бюрото ми.