Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Заповядайте, седнете!

Тя кимна и се разходи. След като се увери, че бежовата й рокля е достатъчно добре опъната, седна грациозно.

— Добър ден, госпожице Харт — кимнах и започнах с формалностите.

— Добър ден, доктор Матюс — отговори тя и очите й се фокусираха съсредоточено върху мен.

Зад нейния хладнокръвен поглед не видях страх или разбиране, нейната самоувереност ми подейства изключително възбуждащо. Но аз бях на работа.

— Днес ще обсъждаме вашата история. Тази сесия ще бъде „опознавателна“. За да ви оценя правилно, имам нужда да ми се доверите. Няма да бъдете съдена или порицавана по никакъв начин за вашите мисли. Независимо колко перверзни или грешни могат да са те, имам нужда да бъдете изцяло честна с мен. Мислите ли, че може да го направите? — попитах с усмивка.

Джулиет кимна:

— Да, искам да се почувствам по-добре. Ще направя каквото трябва.

— Добре — похвалих я аз. — Искате ли да седнем на дивана, където и двамата ще се чувстваме по-удобно.

Крайчетата на устата на Джулиет се повдигнаха нагоре в потайна усмивка, но аз я пренебрегнах, взех си бележника и тръгнах към коженото кресло. Погледът ми отиде при часовника на рафта. Честно, не знам как ще издържа едночасова сесия с тази лисица, която ще говори за пристрастяването си към секса, без да й разкъсам дрехите. Прочистих си гърлото и се опитах да не зяпам как сяда на черния диван. Тя бавно кръстоса дългите си крака. Представих си как черния дълъг ток се забива в задника ми, докато аз я чукам, облегната на стената в кабинета ми и едва не простенах от еротичното видение.

— И така, какво ви води тук, госпожице Харт?

Джулиет се размърда, кожата на дивана изскърца под греховното й дупе и тя отговори:

— Имам проблем.

Аз кимнах, за да я окуража да продължи.

— Мисля, че може да се нарече пристрастяване. Тя спря и си наведе погледа. Изчаках я да продължи, като давах най-доброто от себе си, за да се държа професионално. Тя ме погледна и прошепна дрезгаво:

— Имам пристрастяване към… секса.

Тези славни думи, които излизат от устата й, бяха това, което всеки горещокръвен американец иска да чуе, но аз изглеждах безразличен и попитах:

— Откога се чувствате така?

— Отскоро.

— Грубо от колко време?

Взех химикалката и я насочих към бележника.

— От около две години — разкри тя, като запази самообладание, докато аз записвах нейните тайни.

— Бих искал да поговорим за личния ви живот, госпожице Харт. Ще можете ли?

Тя кимна.

— Случи ли се нещо по това време? Нещо, което да е предизвикало тази промяна в поведението ви?

Видях как се обърка от въпроса ми.

— Ами имаше нещо — каза тя и аз останах безстрастен, за да й позволя да продължи.

— Беше първият път, в който правих секс с момиче. Това означава ли, че съм бисексуална или гей? — попита тя с неподправено любопитство.

— Не бих искал да категоризирам сексуалността, госпожице Харт — отговорих аз и сложих бележника върху моята увеличаваща се ерекция. — Как се почувствахте, след като бяхте с жена?

— Хареса ми, и то много — призна тя. — Има неща, които мъжете не могат да осигурят в леглото.

— И какви са те?

— Когато си с жена, е меко и познато. Жените осигуряват тази мекост, нежност и утеха, които мъжете обикновено не предлагат. Когато една жена докосва женско тяло и изследва меките извивки и гъвкави повърхнини, е наистина красиво. Да бъдеш с мъж е грубо и сурово. Начинът, по който един мъж те изяжда отвън, сравнено с това как една жена го прави, е коренно различен. Мъжът иска да погълне ястието бързо, докато ние, жените си даваме време и се наслаждаваме на аромата и вкуса — обясни тя и нейният розов език овлажни долната й устна.

Ако моята ерекция се увеличи още, сигурно ще забия нокти в стената. Знам, че трябва да насоча този разговор в друга посока, преди да й покажа, че не всички мъже са варвари, че и ние също обичаме да се наслаждаваме на ястието си.

— Освен това нещо друго случи ли се тогава? Какви са взаимоотношенията ви в семейството? А социалния ви живот?

Самообладанието на Джулиет не помръдна и тя отговори щастливо:

— Всичко е наред. Живея в самостоятелен апартамент, който татко ми купи. Той е инвестиционен банкер и всъщност сме доста добре. Майка ми почина, когато бях на 7 и не я помня много. Татко се ожени отново за Рейчъл и тя се отнасяше към мен като към нейно дете. Тя от своя страна има две собствени деца, които са добри хора.

— По-големи ли са от вас или по-малки? Какви са отношенията ви с тях?