Моника Джеймс - Пристрастен към греха

— Обичам ги… и двамата.

Забелязах нейните опасения в пресилените признания.

— Какво работите? — попитах и записах, че нейните доведени братя или сестри може да са в основата на пристрастяването.

— Работя в адвокатска кантора като деловодител, но няма нужда да работя, защото татко се грижи за мен.

Аз кимнах и малко се обезпокоих, че 26-годишна жена говори за баща си с „татко“. Записах си, че възможна причина за нейните проблеми може да е и това, че е била сексуално малтретирана като дете. Повечето пристрастени към секса описват родителите си като строги, дистанцирани и безчувствени. Но в случая на Джулиет изглежда, че баща й е бил пълна противоположност. Записвам си да се върна по-късно на този въпрос.

— А какъв е социалният ви живот? Пушите ли? Пиете ли? Вземате ли наркотици?

Джулиет се усмихна самодоволно и изправи гърбът си.

— Да и на трите въпроса.

Госпожица Харт ставаше все по-заплетена с всяка измината минута.

— Какви наркотици вземате — предписани или забранени?

— Предимно забранени — спокойно поясни тя — обичам LCD, екстази и кокаин.

Боже господи, тази жена е бедствие. Но колкото повече признаваше за греховете си, толкова повече я исках.

— Това си е добър коктейл от наркотици. Кога започнахте да употребявате?

Тя пренебрегна въпроса ми и бавно и нарочно разкръстоса краката си. Съвсем ясно можах да видя белия триъгълник от оскъдното й бельо, което едва покриваше пубиса й, но запазих професионално поведение, защото не исках да прецакам нещата. Знам, че ако се оставя на моето развилняло се либидо, това ще е последният път, в който ще видя госпожица Харт, а след това въведение, аз искам да чуя още.

— Правили ли сте секс, след като сте взели LCD, доктор Матюс?

Тя внимателно прецени реакцията ми, за да види как ще отговоря на грубия въпрос.

— Не става въпрос за мен, госпожице Матюс, а за вас и вашите чувства. Искате ли да ми кажете как се чувствахте по време на половия акт, докато бяхте надрусана? — хладно попитах аз и арогантно вдигнах вежда.

В играта съм от много време и ще трябва доста повече от сочно дупе и цинична уста, за да ме събори. Тя ме пробваше, а госпожица Харт е по-умна от това, за което я мислех. Трябва да си пазя гърба и пениса от тази фатална жена.

— Почувствах го като нещо, което никога преди не съм усещала. Цялата ми кожа гореше, моите усещания бяха в синхрон с тялото ми, предчувствах всяко движение, което щяха да направят партньорите ми. Всяко докосване, шляпване, лизане, дърпане, тласък, гъделичкане — всичко беше увеличено десетократно и нищо никога не съм усещала толкова хубаво — каза тя, а нейните зеници се увеличиха при спомена за тройката, тъй като не пропуснах да отбележа множественото число на „партньори“.

— Значи ви харесва да правите секс?

Моят прекалено напрегнат ум ме молеше да спра с това мъчение.

Тя кимна и очите й се фокусираха върху чатала ми.

— Да, обичам го.

— Какво точно обичате в него, освен физическото удоволствие, което доставя?

Джулиет се усмихна, преди да отговори.

— Обичам властта.

Представата за това как съм закопчан с белезници за леглото и наричам госпожица Харт „господарка“ мина светкавично през главата ми. Осъзнах, че тази жена може да бъде опасна за здравето на някого. Госпожица Харт е една бомба със закъснител и нямам търпение да разбера какво я кара да тиктака.

Един час по-късно седя в стола като опънато въже и готов да свърша в панталоните си. Госпожица Харт се освежава в банята, след като нашата сесия стана гореща и аз я докарах почти до сълзи. Все още не мога да разбера дали бяха истински, или не, което ме притеснява. Тя наистина е аномалия, което е странна, почти освежаваща промяна, защото повечето жени не ме карат да се чудя. Но тя го прави.

— Следващата седмица по същото време, нали? — попита тя, излизайки от банята и вадейки ме от мислите ми.

Вдигнах погледа си и видях, че си е сложила яркочервено червило, което контрастираше с бледата й кожа.

Кимнах официално, преструвах се, че пиша на лаптопа, опитвах се да изглеждам непринудено и се облегнах назад.

— Да, идеално. Моля да си запишете час при госпожа Вейл.

Моят лаконичен отговор беше мълчаливо прекратяване на срещата днес и тя го разбра много добре.

— Благодаря ви за днес, доктор Матюс. Чувствам се… по-добре — каза тя, но аз имам смътното усещане, че „по-добре“ не беше думата, която искаше да употреби.

— Ще се видим следващата седмица, госпожице Харт — отговорих аз и леко се усмихнах.