Чарлз Буковски - Жени

Когато се върнах, Лидия все още си говореше с Ранди и аз забелязах, че краката им се докосват под масата. Отворих си още една бира.

Сами разсмиваше хората. Аз бях малко по-добър от него, когато трябваше да се разсмиват хора, но тази вечер хич ме нямаше. На купона имаше петнайсет-шестнайсет мъже и две жени — Лидия и Ейприл. Ейприл беше бивша наркоманка и беше дебела. Лежеше на пода. След един час стана и си тръгна с Карл, който се беше сбръчкал от амфетамини. Така останахме петнайсет-шестнайсет мъже и Лидия. Намерих в кухнята бутилка скоч, изнесох го на верандата и седнах да си го пия по малко.

С напредването на вечерта мъжете започнаха да си тръгват един по един. Накрая си тръгна дори Ранди Евънс. Озовахме се само тримата: Сами, Лидия и аз. Лидия си приказваше със Сами. Сами говореше смешни неща. Дори аз успях да се засмея. Накрая той каза, че трябва да си ходи.

— Недей да си ходиш, Сами — помоли го Лидия.

— Пусни момчето да си ходи — намесих се аз.

— Да, трябва да си ходя — потвърди той.

Когато Сами си тръгна, Лидия се обърна към мен:

— Не трябваше да го гониш така. Сами е много забавен. Май го обиди.

— Исках да останем само двамата, Лидия.

— Твоите приятели са ми симпатични. Аз нямам възможност да се запознавам с такива хора. Аз обичам хората!

— А аз — не.

— Знам. Но аз ги обичам. Хората идват да те видят. Може би, ако не идваха при теб, щяха да ти бъдат по-симпатични.

— Всъщност не. Колкото по-малко ги виждам, толкова са ми по-симпатични.

— Сами се обиди.

— Какво толкова, нали се е прибрал вкъщи при майка си.

— Ти си ревнив и несигурен в себе си. И си мислиш, че искам да си легна с всеки мъж, с когото говоря.

— Не, не мисля така. Искаш ли едно питие?

Станах да й налея. Лидия запали дълга цигара и започна бавно да си го пие.

— Обаче много ти отива тази шапка — казах аз. — И лилавото перо си го бива.

— Шапката е на баща ми.

— Не си ли я носи?

— Той умря.

Дръпнах Лидия на дивана и дълго я целунах. Тя ми разказа за баща си. Беше умрял и беше оставил по малко пари на всяка от четирите сестри. Така станали независими, а Лидия успяла да се разведе с мъжа си. След това тя ми разказа, че е преживяла някакъв нервен срив и за кратко била в лудница. Аз пак я целунах. После казах:

— Хайде да се преместим на леглото. Уморен съм.

За моя изненада тя дойде в спалнята. Изтегнах се на леглото и усетих как тя седна до мен. Затворих очи и се заслушах как си сваля ботушите. Чух как първо единият ботуш падна на пода, а после и другият. Започнах да се събличам. Пресегнах се да угася лампата. После продължих да се събличам. Поцелувахме се още малко.

— От колко време не си бил с жена? — попита тя.

— От четири години.

— Четири години?

— Да.

— Мисля, че заслужаваш да бъдеш обичан — каза тя. — Знаеш ли, че те сънувах? Сънувах как отварям гърдите ти като вратичките на шкаф, и вътре имаше всякакви меки неща — плюшени мечета, мънички меки животинчета, всякакви неща за гушкане. А после сънувах и още един сън, за друг човек. Той дойде при мен и ми даде някакви листи. Беше писател. Взех листите и прочетох какво пише на тях. И тези листи бяха болни от рак. Думите, които беше написал, бяха болни от рак. Аз винаги следвам това, което ми казват сънищата. И те ми казаха, че заслужаваш да бъдеш обичан.

Пак се целунахме.

— Слушай — обади се тя. — След като пъхнеш онова нещо в мен, извади го малко преди да свършиш. Става ли?

— Ясно.

Покачих се върху нея. Беше хубаво. Беше нещо истинско, което се случваше на мен, при това с момиче, което беше с двайсет години по-младо от мен и, както и да го погледнеш, си беше красиво. Успях да направя десетина тласъка — и свърших в нея.

Тя скочи.

— Копеле мръсно! Свърши в мен!

— Лидия, толкова отдавна не съм го правил… и беше толкова хубаво… не можах да спра. Стана случайно! Заклевам се, че не можах да спра!

Тя изтича в банята и започна да пълни ваната. Застана пред огледалото и започна да реше дългата си кафява коса. Беше много красива.

— Копеле мръсно! Боже мой, какъв тъп номер! Като в гимназията! И стана в най-неподходящия момент! Абортът не ми мърда!

Отидох до банята и казах:

— Лидия, аз те обичам.

— Махай се, по дяволите!

Тя ме изблъска навън, затвори вратата и аз останах в коридора да слушам как ваната се пълни с вода.

След това в продължение на няколко дни не видях Лидия, въпреки че успях да й се обадя шест-седем пъти по телефона. Дойде краят на седмицата. В края на седмицата бившият й съпруг Джералд винаги вземаше децата.