Чарлз Буковски - Жени

Не отговорих.

— По дяволите! — каза тя. — Какво е направила Лиза със… Тя започна да търси нещо наоколо, като си мърмореше:

— Най не обичам малки момиченца, които вземат инструментите на майките си.

Накрая Лидия намери някакъв друг инструмент и каза:

— И с това ще стане. Сега стой неподвижно — не се напрягай, но стой неподвижно.

Застанах с лице към нея. Тя започна да работи по буцата глина с някакъв дървен инструмент с телена примка на върха. Размахваше го към мен и към буцата глина. Аз я гледах. Очите й не се откъсваха от мен. Бяха големи, тъмнокафяви очи. Дори онова око, което беше малко кривогледо, беше хубаво. Не откъсвах поглед от тях. Лидия действаше с глината. Времето минаваше. Бях като омагьосан. После тя каза:

— Искаш ли да направим почивка? Искаш ли бира?

— Добре. Да.

Когато отиде до хладилника, аз я последвах. Тя извади бутилката и затвори вратата. Когато се обърна, я хванах през кръста и я придърпах към себе си. Притиснах устата и тялото й към своите. Тя държеше бутилката бира встрани. Целунах я. Пак я целунах. Лидия ме бутна назад.

— Добре, стига толкова — каза тя. — Имаме работа.

Пак седнахме и аз се заех да си пия бирата, докато Лидия пушеше цигара от другата страна на буцата глина. После на вратата се позвъни. Лидия стана да отвори. Беше някаква дебела жена с тревожни, умоляващи очи.

— Това е сестра ми, Глендолайн.

— Здрасти.

Глендолайн придърпа един стол и започна да говори. Много я биваше в това. Щеше да говори дори ако беше каменен сфинкс. Започнах да се чудя кога ще се умори и ще млъкне. Дори след като спрях да я слушам, сякаш ме обстрелваше с мънички топки за тенис на маса. Глендолайн явно нямаше усещане за време или за това, че може би ни пречи. Продължаваше да говори, без да спира.

— Слушай — казах накрая. — Ти кога ще си тръгваш?

Тогава започна шоуто на сестрите. Първо се скараха. И двете скочиха на крака и започнаха да размахват ръце една срещу друга. Гласовете им се извисяваха все повече и повече. Заплашваха се с физическо насилие. Накрая — някъде към края на света — Глендолайн изпълни едно гигантско салто и изхвърча навън през вратата — но продължаваше да се чува как гневно се оплаква откъм апартамента си в дъното на вътрешния двор.

Двамата с Лидия се върнахме в кухненския бокс и седнахме. Тя взе инструмента си. Очите й отново погледнаха в моите.

Една сутрин няколко дни по-късно влязох във вътрешния двор, където живееше Лидия, докато тя се прибираше по алеята. Беше ходила на гости на приятелката си Тина, която живееше в един блок на ъгъла. Тази сутрин пак изглеждаше наелектризирана — както първия път, когато беше дошла вкъщи с портокала.

— Охо! — каза тя. — Имаш нова риза!

Вярно. Бях си купил нова риза, защото мислех за нея и за срещите си с нея. Знаех, че се е досетила и ми се подиграва, но нямах нищо против.

Лидия отключи вратата й двамата влязохме. Глината си стоеше на масичката в кухненския бокс, покрита с влажна кърпа. Тя дръпна кърпата.

— Как ти се струва?

Лидия не ми беше спестила нищо. Виждаха се белезите, носа на алкохолик, устата на магаре, очите като цепки и тъпата доволна усмивка на щастлив мъж, на когото му е излязъл късметът и все още не може да повярва. Тя беше на трийсет, а аз — над петдесетте. Не ми пукаше.

— Да, приличам си — признах. — Харесва ми. Но изглежда почти завършен. Когато свършиш, ще изпадна в депресия. Бяха страхотни сутрини и следобеди.

— Не ти ли пречи на писането?

— Не, аз пиша само по тъмно. Не мога да пиша през деня.

Лидия си взе инструмента и ме погледна:

— Не се тревожи. Имам още много работа. Искам да го направя както трябва.

На първата почивка тя извади бутилка уиски от хладилника.

— Охо — казах аз.

— Колко на колко? — попита тя, като ми показа една висока водна чаша.

— Петдесет на петдесет.

Тя ми наля уиски и вода и аз го изпих на един дъх.

— Чувала съм какво се говори за теб — рече тя.

— Например?

— Как изхвърляш хората от къщата си. И как биеш жените си.

— Бия жените си?

— Да, някой ми каза.

Сграбчих Лидия и двамата се заехме с най-дългата си целувка досега. Аз я притиснах към ръба на умивалника и започнах да се търкам в нея. Тя ме бутна назад, но аз пак я докопах по средата на стаята.

Ръката на Лидия се протегна за моята и я пъхна в джинсите и бикините си. Единият ми пръст стигна до ръба на путката й. Беше влажна. Продължих да я целувам и постепенно напъхах пръста си в нея. После си дръпнах ръката, отстъпих, хванах бутилката и си налях още едно. Пак седнах до масичката в кухненския бокс, а Лидия седна от другата страна, седна и ме погледна. После продължи да работи по глината. Аз бавно си пиех уискито.