Катрин Миле: Сексуалният живот на Катрин М.

КАТРИН МИЛЕ

Като дете направо бях обсебена от проблеми, свързани с броене. Споменът за самотните мисли и действия през ранните години от живота на човека е много отчетлив, може би защото точно това са и първите прояви на самодоказващото се съзнание, докато събитията, съпреживени с някой друг, си остават забулени в неясните чувства (възхищение, страх, любов или ненавист), които останалите ни вдъхват и които в детството си много по-малко, отколкото в зряла възраст, човек е склонен да сподели или дори да проумее. Така че много ясно си спомням мислите, които всяка вечер преди сън ме караха да се заема със старателно броене. Скоро след раждането на брат ми (тогава бях на три и половина години) семейството ни се премести в нов апартамент. През първите години след като се настанихме в него, леглото ми беше в най-голямата стая точно срещу вратата. Въобще не можех да заспя, докато не премисля отново един след друг всичките тези въпроси, взирайки се в процеждащата се от кухнята светлина от другата страна на коридора, където майка ми и баба ми продължаваха да се занимават с нещо. Един от тях беше свързан с факта да имаш много съпрузи. Аз не разсъждавах дали съществува такава възможност, тъй като тя, както изглежда, беше напълно допустима, а върху нейните варианти. Чудех се дали една жена може да има много съпрузи едновременно или само един след друг? В такъв случай, колко време трябва да бъде омъжена за един от тях, преди да може да го смени? Колко съпрузи е „разумно“ да има тя — неколцина, от порядъка на пет-шест, или много повече, да речем, безброй много? И как ще постъпя аз, когато стана голяма?

С течение на годините броенето на децата измести преброяването на съпрузите. Струва ми се, че като се поддавах на чара на един точно определен човек (това беше ту някой киноактьор, ту някой от първите ми братовчеди и т.н.) и като свързвах своите блянове с неговите черти, аз се чувствах много по-сигурна. Така можех да си представя по-конкретно живота си на омъжена жена, а следователно и наличието на деца. И тутакси възникваха същите въпроси: дали шест е „разумен“ брой или човек може да има и повече деца? Каква трябва да е разликата във възрастта помежду им? Към всичко това се добавяше и въпросът колко трябва да са момчета и колко — момичета.

Когато се връщам в спомените си към тези размисли, в паметта ми изплуват и други натрапливи идеи, които ме бяха обзели по онова време. Тогава си бях изградила такава връзка с Бога, че се чувствах длъжна всяка вечер да се грижа за храната му и да броя ястията и чашите с вода, които му поднасях мислено — с тревогата колко точно трябва да са на брой, какво да е темпото на поднасяне и т.н. — редувайки тези тревоги с въпросите за живота ми в бъдеще, изпълнен със съпрузи и деца. Бях много вярваща и твърде възможно е обърканата ми представа за същността на Бога и неговия Син да е засилила склонността ми да се занимавам с броене. За мен Бог беше онзи глас на гръмовержец, който призовава хората към ред, без да им показва лицето си. Бяха ме учили обаче, че той е същевременно и оцветеното в розово гипсово кърмаче, което всяка Коледа поставях в яслата, и страдалецът, прикован на кръста, пред когото хората се молят (като при това и единият, и другият бяха също и Син Божи), а и нещо като призрак, наречен Свети дух. В крайна сметка бях наясно, че Йосиф е съпруг на Дева Мария, а Иисус, бидейки Бог и Син Божи, го наричаше „Отец“. Самата Света Дева беше майка на Христос, но се случваше понякога да казват, че е и негова дъщеря.

Когато станах на възраст да изучавам катехизис, един ден помолих за разговор с кюрето. Проблемът, който исках да изложа пред него, беше следният: исках да стана монахиня, „Божия невеста“ и да бъда мисионерка в Африка, където гъмжеше от бедстващи племена, но ми се щеше също така да си имам съпрузи и деца. Свещеникът беше немногословен човек и рязко прекрати разговора, считайки, че безпокойствата ми са твърде преждевременни.

Преди да възникне идеята за тази книга, никога не съм мислила особено много за моята сексуалност. Бях все пак наясно, че доста рано съм имала многобройни връзки — нещо необичайно за момичетата, поне от моята среда. Загубих девствеността си на 18-годишна възраст, което не е кой знае колко рано, но участвах за пръв път в групов секс още през следващите седмици след дефлорирането ми. Напълно очевидно инициативата този път не беше моя, но аз ускорих събитията, което за мен самата си остана необяснимо. Винаги съм смятала, че обстоятелствата изпречват на пътя ми мъже, които обичат да правят любов групово или да гледат как партньорките им се любят с други мъже. В това отношение единственото нещо, което мога да кажа за себе си, е, че по природа съм склонна да правя експерименти без никакви морални задръжки и затова охотно се приспособих към техните нрави. Само че никога не си изградих на тази база някаква теория, така че и не станах тяхна яростна защитничка.