Катрин Миле - Сексуалният живот на Катрин М.

Защо написах тази книга? Защото исках да я напиша и защото има неща, за които не говоря. Желанието да пишеш е импулс, който възниква още преди да си открил сюжета и който впоследствие човек следва, както може. Съчетавайки го с доста развитото си умение да наблюдавам и дори да съзерцавам, аз го следвам, когато пиша художествена критика. Но въпреки това винаги съм считала, че това желание е толкова властно, че изисква да бъде задоволено веднъж завинаги с един-единствен неповторим жест, независимо какъв, стига да е решаващ (сам по себе си, очевидно), което без съмнение звучи твърде идеалистично, дори малко мегаломанско, но пък отговаря на определен вкус към подреденост. Харесвам Ад Райнхард и неговата Ultimate Painting (съвършена картина — англ.) (макар че отлично знам, че Райнхард не е някакъв идиотски авангардист, а рисува „съвършени картини“ в продължение на десет години…). Аз се заех да използвам в максимална степен своята дарба за наблюдение, избирайки най-достъпния терен, и насочих вниманието си чак до самите глъбини на най-заслепяващата материя, сексът (като изкуствовед съм писала много за монохромната живопис, която е друг вид заслепяващ обект). И ето — публикувах своята Ultimate Book . За по-нататък — ще видим!

На едно публично обсъждане ме попитаха на кого съм искала да посветя книгата си. За щастие, човек пише, без да си представя тези, за които е предназначено написаното, и дори постепенно се дистанцира от тях, ако те внезапно се изпречат в съзнанието. В крайна сметка, тъй като работата ми беше приключила успешно, аз отвърнах спонтанно: „На жените“. Изведнъж се сетих за всички онези разговори „между жени“, в които никога не бях участвала, а толкова бих искала да се включа. Стоях си сама с моите банални въпроси за сексуалността, избягвайки да споделям интимни подробности, и по този начин само засилвах сред своите познати погрешното им убеждение, че във всеки случай, като се има предвид начина ми на живот, сигурно знам повече, от който и да било друг по въпроса. Избягвах подобни разговори преди всичко, защото най-често за тях се използват сантиментални мотиви, което тутакси ги превръща в нечистоплътни, а и защото въпреки интимността, която споделяте със своя събеседник или събеседница, използваните думи винаги са грозни, неточни или вулгарни. Независимо дали оставаш над това, което искаш да изразиш, или пък прикриваш притеснението си зад прекомерна словесна разпуснатост, все едно — на практика човек се самоцензурира, тъкмо когато му се струва, че се разголва напълно. Убеждавала съм се в това хиляди пъти, четейки написаните за мен статии, в които изобилстваха думи от разговорния език; така техните автори, които се стремяха да покажат най-вече колко са разкрепостени, всъщност изкривяваха нещата. Освен това именно чрез вулгарността хората се смесват едни с други. И макар че съм участвала много пъти в това, което се нарича „групов секс“, ако застана на плоскостта на словесния обмен (без никакво намерение за еротичен контакт), не се стремя да докосна глъбините на сексуалния инстинкт на моя събеседник или събеседничка, което става почти винаги, когато недодялано се употребяват мръснишки изрази. Когато подобен речник се използва непредпазливо, той атакува сетивата също толкова директно, колкото и физическият контакт. В своята вулгарност някои, които ненавиждат книгата ми, стигат до там, че в изявленията си отправят дори определени жестове към мен. Тревожи ме обаче друго — те може да внушат на читателите, че и аз използвам същия вулгарен език. А не е така — противно на желанието им, аз нямам нищо общо с тях. Подборът на точни думи, когато се говори за секс, е трудна работа (с изключение на словесните изрази, които се подлагат постоянно на уточнение в присъствието на психоаналитик) и тя е свързана по-скоро с писменото слово, отколкото с устната реч.

Причината за подобно усилие несъмнено се корени в твърде дълбоки лични мотиви, които не се проявяват непосредствено и които, що се отнася до мен самата, продължавам да се опитвам да изясня. В интервютата, за да приключа максимално бързо, говоря за зрялост, за лична равносметка и тъй нататък. По-конкретно казано обаче, аз се заех да пиша тази книга много скоро след като за първи път в своя живот си зададох въпроса за сексуалното си поведение. До този момент се бях наслаждавала на безкрайната си откритост, но внезапно, взирайки се в себе си, отправяйки поглед към тялото си, ту изпънато на леглото, ту изправено, открих, че съм изключително разголена на показ. Малко по малко бях преориентирала стремежа си към удоволствие в друга посока. Впрочем всичко, случило се в миналото, лесно може да бъде изтласкано в най-потайните кътчета на паметта и тъй като още не си бях изработила механизъм, с който да осмисля тази промяна, допуснах в мен да се загнездят въпроси, с които не се бях сблъсквала преди това: „Дали постъпвам добре? Или лошо?“. Това предизвика у мен истински разрив, аз се разкъсвах между откритостта и изкушението да се поддам на нравствените забрани. (Истина е обаче, че човек не може да поеме по пътя към блаженството, ако преди това не е бил подложен на изпитание и не е съумял да превъзмогне някакво изкушение!). Аз, която никога не съм следвала ничий пример в сексуалната област, внезапно осъзнах колко рисковано е човек да приеме чуждите поведенчески модели като свои. Книгата беше начинът, по който можех да покажа неповторимия модел на моята специфичност и аз престанах да се терзая. Спокойно леещият се разказ, който дълбаеше като река своето легло и отлагаше своите утайки, посредством който доверявах противоречията в моята личност, доведе до двояк резултат: той погълна разграничението между героинята на книгата и нейната авторка и им позволи да съжителстват в пълно разбирателство.