Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

Дали ти се иска да правиш такова нещо е друг въпрос.

Не че Огнените дракони не били по природа миролюбиви същества, защото били именно такива. Те обожавали нещата да са на парчета и тази любов към нещата на парчета често сама по себе си представлявала проблем — човек толкова често наранява този, когото обича, особено ако е Фуолорнис, Огнен Дракон с дъх като ракетен двигател и зъби като градинска ограда. Друг проблем бил, че веднъж като им дойде настроението, те продължавали да нараняват и тези, които обичат другите. Като добавим и сравнително малкия брой безумци, които се разхождали наоколо и вдигали тухли, в резултат се получава един значителен брой хора на Брекинда във Фот на Аваларс, сериозно наранени от Огнени дракони.

Но имали ли са нещо против? Нямали са.

Чул ли ги е някой да оплакват съдбата си? Не.

Фуолорнис, Огнените Дракони били почитани по цялата земя на Брекинда във Фот на Аваларс заради дивата им красота, благородството им и навика им да хапят тези, които не ги почитат.

Защо било всичко това?

Отговорът е прост.

Секс.

Поради някаква необяснима причина, има нещо почти непоносимо сексуално, когато ниско над главата ти в небето летят вълшебни, Огнедишащи дракони, особено в лунните нощи, които били и без това опасно сладостни и ароматни.

Защо това било така, романтичните същества от Брекинда във Фот Аваларс не биха могли да ви обяснят, а и не биха си губили времето да разговарят с вас, ако ефектът в момента е налице, защото още с появяването на коприненокрилите, коженотели Фуолорнис, Огнени дракони на вечерния хоризонт, половината от населението на Брекинда вече се спускало в горите заедно с другата половина, за да прекарат там една активна, бездиханна нощ и се появят с първите лъчи на слънцето — усмихнати и щастливи и някак си умилително продължаващи да твърдят, че са девствени, па макар и доста изчервени и лепкави.

«Феромони», казват някои изследователи.

Нещо като «Сони», казват други.

Мястото винаги е било наблъскано с изследователи, които се мъчат да стигнат до дъното на всичко, при това за страшно много време.

Неслучайно, примамливото описание на положението на тази планета в «Пътеводителя» се оказало изумително популярно сред стопаджиите, които позволявали той да ги води и затова било оставено на пътниците от по-късни дни сами да научат, че съвременната, модерна Брекинда в града-държава Аваларс в наши дни не е нищо повече от бетон, свърталища за стриптийз и Драконбургер барове.

Нощта в Айлингтън бе сладостна и ароматна.

Разбира се, на уличката нямаше никакви Фуолорнис, Огнени Дракони, но дори и някои от тях да попаднеха там по случайност, без друго можеха да отидат да изядат по една пица, защото от тях нямаше нужда.

Дори и непредвидено да възникнеше такава, докато драконите ядат, винаги можеха да посъветват Артър и Фенчърч да пуснат «Дайър Стрейтс» по уредбата, нещо, за което сега се знае, че има до голяма степен същия ефект.

— Не — каза Фенчърч, — не още.

Артър пусна «Дайър Стрейтс». Фенчърч отвори вратата на горния етаж, за да влезе малко повече от сладостния ароматен въздух. Седяха много близо до бутилката шампанско, върху мебелите направени от възглавници.

— Не — каза Фенчърч, — не, докато не познаеш какво не е наред с мен. Коя част. Но предполагам — добави тя, много, много, много тихо, — че би могъл да започнеш от там, където ръката ти е сега.

Артър каза:

— Накъде да я движа?

— Надолу — каза Фенчърч, — в този случай.

Той плъзна ръката си.

— «Надолу» е в обратна посока.

— Да, наистина.

Марк Нопфлер има изключителната способност да свири като клаксон и пее като ангелски хор в събота вечер, че е изтощен от това, че е бил добър цяла седмица и изпитвал остра нужда от една силна бира — което не е съвсем уместно да казвам на този етап, тъй като плочата още не е стигнала до това място и освен това, когато стигне, ще стават много други неща, да не говорим, че хроникьорът няма намерение да седне със списък на песните и хронометър в ръка, така че е по-добре да го спомена сега, когато събитията все още се развиват бавно.

— Така че стигаме — каза Артър — до коляното ти. Нещо с лявото ти коляно, ужасно и трагично, не е наред.

— Лявото ми коляно е напълно нормално.

— Така е.

— Знаеше ли, че…

— Какво?

— Ммм, не, няма значение, сигурна съм, че знаеш. Продължавай.

— Така че, сигурно има нещо общо със стъпалото ти…