Кендар Блейк - Анна в рокля от кръв

– Искам да ме чуеш много добре, Томас. Оценявам желанието ти да помогнеш. Но това не е ловна дружинка и аз не набирам доброволци. Разбираш ли ме?

И тогава, преди той да има време да запротестира, се замислям яко , замислям се за всяко ужасяващо нещо, което съм правил, за всичките безброй начини, по които съм виждал неща да кървят, да горят и да се разпадат. Изпращам му очите на Питър Карвър, които експлодират в орбитите си. Изпращам му черната слуз, която изтича от Стопаджията от Окръг 12, кожата му, която се съсухря чак до костите.

Той поглежда все едно съм го ударил с юмрук в лицето. Главата му направо отскача назад и капчици пот се насъбират над веждите и горната му устна. Той преглъща, адамовата му ябълка се движи нагоре-надолу. Струва ми се, че горкото момче може да върне сушито, което изяде.

Не протестира, когато искам сметката.

Оставям Томас да ме закара до къщи. Всъщност като се поотпуснах малко, той спря да ми лази толкова по нервите. Докато вървя към стъпалата на верандата, чувам как сваля прозореца и пита смутено дали ще ходя на „Партито на ръба на света“. Не казвам нищо. Всичката тази смърт, която го накарах да види, го е разтърсила здраво. Все повече ми прилича просто на едно самотно хлапе и не искам пак да ми се налага да му казвам да стои далеч от мен. А и нали чете мисли – би трябвало сам да се досети.

Като влизам, оставям чантата си на кухненската маса. Майка ми е там и реже на ситно някакви билки, което може да означава вечеря, освен ако не е някое от различните ѝ магически заклинания. Виждам листа от ягода и канела. Значи или е любовно заклинание, или е плодов пай. Стомахът ми се обръща и ме подсеща, че е празен, така че отивам до хладилника и си правя сандвич.

– Ей, вечерята ще е готова след час.

– Знам, но съм гладен сега. Раста.

Вадя майонеза, пушено сирене и болонски колбас. Като се пресягам за хляба, прехвърлям наум всичко, което трябва да свърша за тази вечер. Камата е почистена, но това не е толкова важно. Не очаквам да видя мъртъвци, независимо какви слухове се носят из училище. Никога не съм чувал за призрак, който напада група от повече от десет човека. Такива работи стават само в долнопробните филми на ужасите.

Тази вечер важното е да се впиша. Искам да чуя историята за Анна, искам да се запозная с хората, които могат да ме заведат при нея. Маргаритката ми каза името, фамилията и възрастта ѝ, но не можа да ми каже къде се подвизава. Само знаеше, че е в къщата на семейството си. Мога, разбира се, да отида в местната библиотека и да потърся адреса на Корлови. Нещо толкова сериозно като убийството на Анна сигурно е влязло във вестниците. Ама какво му е забавното на това? Това е любимата ми част от лова. Да опозная призраците. Да чуя легендите им. Искам да са възможно най-страховити в главата ми и, когато най-сетне ги видя, не искам да се разочаровам.

– Как беше твоят ден, мамо?

– Нормален – казва тя, приведена над дъската за рязане. – Трябва да повикам да напръскат срещу гризачи. Бях тръгнала да оставям няколко кутии на тавана и видях опашката на плъх да изчезва зад една от дъските.

Тя потръпва и издава звуци на отвращение.

– Защо просто не пуснеш Тибалт горе? Нали затова са котките. Да хващат мишки и плъхове.

Лицето ѝ се свива от ужас.

– Гадост. Не искам да хване глисти, като дъвче някакви мръсни плъхове. Ще се обадя да напръскат. Или ти се качи и сложи няколко капана.

– Нямаш грижи – казвам. – Обаче не тази вечер. Имам среща.

– Среща? С кого?

– Кармел Джоунс – усмихвам се и клатя глава. – По работа е. Има парти на някакви водопади и се надявам да получа добра информация.

Майка ми въздъхва и се връща към кълцането на билките.

– Добро момиче ли е?

Както винаги, тя се хваща за грешната част от новината.

– Не ми харесва как постоянно използваш тези момичета.

Засмивам се, скачам на кухненския плот и сядам до нея. Открадвам си една ягода.

– Като го кажеш така, звуча като голям мръсник.

– Дори целта ти да е благородна, пак си е използване.

– Никога не съм разбивал сърца, мамо.

Тя цъква с език.

– Също така никога не си се влюбвал, Кас.

Разговор с майка ми за любовта е дори по-лош от този за птичките и пчеличките, така че измърморвам нещо, докато предъвквам сандвича, и се изсулвам от кухнята. Не ми харесва намекът ѝ, че ще нараня някого. Не може ли да схване колко съм внимателен? Не знае ли колко се старая да държа всички на разстояние?