– Беше обиаманът – казвам. – Ти се оказа прав, Гидиън. Бяха затворени там заедно.
Той кима и погледът му помръква. Сигурно не му се е искало да бъде прав.
– Но с него вече е приключено. Аз го довърших. И освободих другите. Всички други, които е погълнал в себе си през годините. Всички тези духове. И Уил и Чейс – кимам към Кармел. – И баща ми.
Гидиън затваря очи.
– Не казвай на майка ми засега. Аз ще ѝ кажа. Но… не е като да съм го видял. Не съм говорил с него. Трудно е да обясня.
– Не се безпокой – казва той. – Ще ѝ кажеш, когато решиш.
– Ами Анна? – пита Томас. – Тя добре ли беше? Освободи ли и нея?
Усмихвам се.
– Надявам се – отговарям. – Мисля, че да. Мисля, че сега ще е добре. Мисля, че ще бъде щастлива.
– Радвам се – казва Кармел. – Но ти ще бъдеш ли добре?
Тя слага ръка на коляното ми и го стиска през чаршафите. Кимам. Ще бъда добре.
– Ами ордена? – питам Гидиън. – Джестин донесе метал със себе си, за да изковат още една кама. Казаха ли ти?
– Намекнаха ми – кима Гидиън. – Тя винаги е била умно момиче.
– Още една кама? – казва Томас. – Могат ли да направят такова нещо?
– Не съм сигурен. Явно мислят, че могат.
– И какво – изстенва Кармел, звучи изтощена. – Това значи ли, че сега ще трябва да преборим целия орден? Не че имам против, но – сериозно?
– Ако искаха да ме видят мъртъв, вече имаха идеалната възможност за това – казвам. – На практика бях умрял на оня под. Можеха просто да ме оставят. Да ми откажат медицинска помощ.
Поглеждам Гидиън и той кима в съгласие.
– Не мисля, че трябва да се тревожа за тях. Те ще си имат собствена кама. И собствен инструмент – добавям горчиво. – Ще ми се махнат от главата.
– Те получиха, каквото искаха – съгласява се Гидиън. – А и, изглежда, изчезнаха някъде. Само ние сме тук. Орденът замина в момента, когато Джестин се оправи достатъчно, за да я преместят.
Забелязвам, че Гидиън говори за ордена, все едно никога не е бил член. Това е добре. Той се обляга в стола и сключва пръсти на гърдите си.
– Изглежда, Тезеус, пътят ти е чист.
Усмихвам се и си спомням последните моменти с Анна. Помня как ме целуна и как усещах усмивката, едва сдържана в бузите ѝ. Помня как устните ѝ бяха толкова невероятно топли.
До леглото ми стоят и ме гледат Кармел и Томас, който има белег на врата си. Може би отнякъде ме гледа и баща ми. Може би го прави, докато по главата му скача една досадна черна котка. Усмивката ми се разтяга. Пътят ми е чист.
Благодарности
Кралица на кошмара дължи много на моята редакторка, Мелиса Фрейн. Що се отнася до редактори, тя е истинският бос. Така че благодаря ти, Мел, за верния поглед и за това, че ме подкрепяш супер много. Благодаря и на агентката ми, Адриан Ранта, която продължава да ме води през морето на издателствата и да ми казва кое как. Благодаря на Сет Лърнър и художника Некро за още една удивителна корица. И благодаря на целия екип на „Tor Teen“, че направиха всичките неща, от които зависи една книга да стане книга.
Също така светът се нуждае от читатели и благодаря на всички тях и на всички критици, учители, библиотекари и блогъри, които продължават да разпространяват любовта към книгите.
Поздрави на родителите ми, особено на баща ми този път, който никога не се съмнява и вдига продажбите в места като Майнът, Северна Дакота. Благодаря ти, татко!
И накрая обичайните заподозрени: Райън Вандер Вентер, Миси Голдсмит, Сюзън Мъри и Дилан Зорб за късмет.
.
1 [Sgian-]Dubh – (от келтски) малка едностранно заострена кама, част от традиционното шотландско облекло, обичайно затъквана в дебел чорап. – Б. пр.
2 Британско месечно списание, посветено на аномалии и паранормални явления. – Б. пр.
3„Окото на Лондон“ – популярното име на виенското колело близо до брега на реката. – Б. пр.
4От bang (анг.) – гърмя. Заради тенденцията им да пукат и да се разцепват, докато се пържат. Също така жаргонна дума за мъжки полов орган. – Б. пр.
5Публична демонстрация на чувства. (от анг.) PDA – public display of affection. – Б. пр.
6(от анг.) Female robots – женски андроиди, популярни от филма „Остин Пауърс“. Също (съвременен жаргон) хладнокръвни, емоционално недостъпни жени. – Б. пр.
7Дребни пухкави бозайници, които живеят в северните части на Европа и са известни със склонността си да се самоубиват, като скачат от ръба на някоя скала (вероятно вменена им от холивудските сценаристи). – Б. пр.
8Зъл и жесток дух от вудумагията, но някои я свързват с освобождаване от оковите. – Б. пр.