Кендар Блейк - Кралица на кошмара

Има дни, в които отварям уста да кажа на майка ми да стяга багажа, да намерим къща в друг град, където ще мога да гоня безброй опасни мъртъвци. Щяхме да сме тръгнали още преди месеци, ако не бяха Томас и Кармел. Въпреки усилията ми се привързах към Томас Сабин и Кармел Джоунс. Странно ми е, като си помисля, че момичето на масата срещу мен, което сега тайно ме стрелка с вбесени погледи, в началото беше само средство към друга цел. Просто начин да опозная града. Странно ми е, като се сетя, че Томас, най-добрият ми приятел, в началото за мен беше просто един досаден навлек с телепатични способности.

Кармел пак ме сритва и поглеждам часовника. Минали са само пет минути, откакто последно погледнах. Май е спрял. Когато пръстите на Кайт докосват китката ми, се отдръпвам и отпивам от кафето. Не пропускам да забележа, че тя се отмества засрамено и неловко, когато го правя.

Изведнъж Кармел казва на висок глас:

– Мисля, че Кас все още не е разглеждал университети. Бъркам ли, Кас?

Този път ме сритва доста силно. За какво говори тя? Имам още една година. За какво ми е да мисля за университети? Разбира се, бъдещето на Кармел сигурно е планирано още от предучилищната.

– Аз си мисля за „Сейнт Лорънс“ – казва Кайт, когато вижда, че аз няма да отговоря. – Баща ми казва, че „Сейнт Клеър“ може би е по-добър. Но не знам какво има предвид под „по-добър“.

– Мхм – казвам аз.

Кармел ме гледа сякаш съм някой идиот. Иде ми да се разсмея. Знам, че иска да помогне, но аз нямам какво да си кажа с тези хора. Ще ми се Томас да беше тук. Когато телефонът в джоба ми започва да вибрира, аз подскачам и ставам от масата малко по-рязко от приличното. Ще започнат да ме обсъждат в момента, в който изляза навън, чудейки се какъв ми е проблемът, а Кармел ще им каже, че просто се притеснявам. Все тая. Търси ме Томас.

– Хей – казвам. – Пак ли ми четеш мислите, или просто уцели момента?

– Толкова ли е зле положението?

– Не и по-зле, отколкото очаквах. Какво става?

Сякаш усещам през телефона как свива рамене.

– Нищо. Просто си помислих, че може да ти трябва извинение да се ометеш. Взех колата от сервиза следобед. Може би сега има шанс да ни закара до Гранд Марей.

На езика ми е да попитам какво значи „има шанс“, когато вратата на кафенето се отваря и Кармел се изнизва навън.

– Мамка му – промърморвам.

– Какво?

– Кармел идва.

Тя спира пред мен, скръстила ръце. Тънкият гласец на Томас чурулика в ухото ми, пита ме какво става, да минава ли през къщи да ме вземе или не. Преди Кармел да успее да каже каквото и да било, аз вдигам пак телефона до ухото си и му казвам: „да“.

Кармел се извинява на останалите от името и на двама ни. Возим се в нейното ауди и тя успява да удържи да не ми говори цели четиридесет секунди, карайки по улиците на Тъндър Бей. Докато се движим, се случва това странно съвпадение уличните лампи да светват точно пред нас, като някакъв магичен ескорт. Асфалтът е мокър, хрускав от остатъчни заледявания по краищата на платното. Лятната ваканция започва след две седмици, но сякаш някой е пропуснал да каже това на града. Наближава краят на май, а температурите все още падат под нулата през нощта. Единственият знак, че зимата свършва, са бурите: вятърът с писък се спуска към езерото, сякаш да вземе засилка, и пак се снишава над града и в комбина с дъжда отмиват отломките от зимната киша. Не бях подготвен за толкова много студени месеци. Студът е стиснал града като свит юмрук.

– Защо изобщо дойде – пита Кармел, – щом ще се държиш така? На Кайт ѝ стана много тъпо заради теб.

– На Кайт ѝ стана много тъпо заради нас. От самото начало не исках да излизаме. Ти си тази, която ѝ даде празни надежди.

– Тя те харесва още откакто карахме химия заедно миналия срок – казва намръщено Кармел.

– Тогава да ѝ беше казала какъв задник съм. Можеше да ме опишеш като тъпо говедо.

– Това и сама го видя. Дали ти се събират пет думи за цялата вечер?

Присвила е очи, по лицето ѝ е изписано странно изражение – бие на отвращение. После омеква и отмята русите си коси над рамото.

– Просто си мислех, че ще е добре да излезеш малко и да срещнеш нови хора.

– Срещам много нови хора.

– Имам предвид живи хора.

Взирам се право напред. Може би имаше предвид Анна, а може би не. Но ме ядоса. Кармел иска да забравя. Да забравя, че Анна спаси живота на всички ни, че пожертва себе си и завлече обиамана надолу към ада. С Томас и Кармел се опитвахме да разберем какво се е случило с нея след онази нощ, но без особен успех. Може би Кармел мисли, че е време да спрем с търсенето и да се откажем от нея. Но аз няма да го направя. Независимо дали трябва или не.