Уилям Блати - Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

— Как така не можа да измислиш име дори за едно глупаво птиче, а сега изведнъж ме смайваш с капитан Хауди? Защо го наричаш така, Ригс?

Ригън се изкиска.

— Защото така му е името, разбира се.

— Кой го каза?

— Ами… той.

— О, как не се сетих! И какво още ти казва?

— Разни работи.

— Какви работи?

Ригън сви рамене и се загледа настрани.

— Де да знам. Просто разни работи.

— Например?

Ригън пак се обърна към нея.

— Добре, ще ти покажа. Питай го нещо.

— Чудесна идея.

Ригън докосна с пръсти сърцевидната бежова дъсчица от пластмаса, здраво затвори очи и се съсредоточи.

— Капитан Хауди, мислиш ли, че майка ми е красива?

Пет секунди… десет…

— Капитан Хауди?

Никакво движение. Крис се изненада. Беше очаквала дъщеря й да мръдне дъската на позиция ДА. Какво е това, тревожно помисли тя. Неосъзната враждебност? Дали не ме обвинява за загубата на баща си? Какво е, наистина?

Ригън отвори очи и се навъси.

— Капитан Хауди, не си много любезен!

— Скъпа, може да спи.

— Мислиш ли?

— Мисля, че ти трябва да си лягаш.

— Стига де, мамо!

Крис се изправи.

— Идвай скъпа. Всички нагоре! Кажи лека нощ на капитан Хауди.

— Няма! Той е измамник — нацупи се Ригън.

Тя стана и последва майка си нагоре по стъпалата.

Крис я зави в леглото и седна на ръба.

— Мила, в неделя не работим. Искаш ли нещо да правим?

— Да, мамо. Какво?

Когато пристигнаха във Вашингтон, Крис се опита да й намери приятели за игри. Успя да открие само едно дванайсетгодишно момиче на име Джуди. Но сега семейството на Джуди бе отпътувало за великденските празници и Крис подозираше, че Ригън жадува за компания на връстници.

Крис сви рамене.

— Ами… знам ли? Каквото ни хрумне. Искаш ли да обиколим града и да зяпаме разни паметници? Хей, вишните са цъфнали, Ригс! Точно така, тая година подраниха. Искаш ли да ги видим?

— О, да , мамо.

— Разбрахме се. А утре вечер ще идем на кино, нали?

— Толкова те обичам!

Ригън метна ръце около нея, Крис я стисна в прегръдката си и прошепна:

— О, скъпа, и аз те обичам!

— Ако искаш, можеш да поканиш и господин Денингс.

Крис се отдръпна и я изгледа изпитателно.

— Господин Денингс ли?

— Да, мамо. Нямам нищо против.

Крис се засмя.

— Аз пък имам. Скъпа, защо да каня господин Денингс?

— Ами… ти го харесваш, нали?

— Да, така е. Ти не го ли харесваш?

Ригън извърна глава и не отговори. Майка й я огледа загрижено.

— Какво ти става, мъничето ми?

— Ще се омъжиш за него, нали, мамо?

Не беше въпрос, а унила констатация.

Крис избухна в смях.

— Милото ми! Не, разбира се ! Какви ги говориш? Господин Денингс? Как ти хрумна?

— Но нали каза, че го харесваш.

— И пицата ми харесва, но не става за брак! Ригън, той ми е приятел, просто един смахнат стар добър приятел!

— Не го ли харесваш като татко?

— Обичам татко ти, скъпа. Винаги ще го обичам. Господин Денингс често идва при мен, защото се чувства самотен, това е всичко. Просто самотен и недодялан приятел.

— Аз пък чух…

— Какво си чула? От кого?

В очите на дъщеря й трепна съмнение; колебание; после небрежно вдигнати рамене.

— Не знам — въздъхна Ригън. — Просто си мислех.

— Да, но е глупаво. Забрави.

— Добре.

— Заспивай сега.

— Не ми се спи. Може ли да почета?

— Да, почети от новата книжка, която ти купих.

— Благодаря, мамо.

— Лека нощ, мъниче. Приятни сънища.

— Лека нощ.

Крис й прати въздушна целувка от прага, после затвори вратата и слезе към кабинета. Деца! Откъде им хрумват такива неща? Запита се дали Ригън не смята, че Денингс е причината за развода. Всъщност Хауърд го поиска. Дълги раздели. Уязвено самолюбие като съпруг на кинозвезда. Беше си намерил друга. Но Ригън знаеше само, че Крис е подала молбата за развод. О, я стига си се правила на домашен психоаналитик и се постарай да й отделяш повече време. Наистина!

Беше се настанила в кабинета да прочете сценария, когато по някое време вдигна очи и видя Ригън да се задава сънливо към нея, разтривайки с юмруци очите си.

— Хей, скъпа! Какво става?

— Мамо, има някакъв странен шум.

— В стаята ти?

— Да, в стаята ми. Нещо тропа и не мога да заспя.

Къде са тия капани, по дяволите?

— Миличка, легни си в моята спалня, а аз ще видя какво има.

Тя отведе Ригън горе и тъкмо я завиваше, когато детето попита:

— Може ли да погледам телевизия докато заспя?

— Къде е книжката?

— Не я намерих. Може ли да погледам?