Уилям Блати - Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

Крис сви рамене и пусна кубче лед в чашата си.

— Не знам. Тази сутрин си мислех за нея. Е, всъщност не мислех; беше нещо като… като сън в мига на пробуждането и цялата се разтреперих, Бърк. Смисълът ме потресе. Нали разбираш, Бърк, краят, истинският ужасен край , сякаш никога дотогава не бях чувала за смъртта! — Тя се загледа настрани и поклати глава. — Ако знаеш как се изплаших! Имах чувството че падам от скапаната планета с двеста милиона километра в час. — Крис вдигна чашата към устните си. — Май ще я пийна чиста — промърмори тя и отпи.

— Глупости! — възрази презрително Денингс. — Смъртта е утеха.

Крис остави чашата.

— Не и за мен.

— Така е! Ще живееш и след смъртта чрез творчеството, чрез децата си.

— Дрън-дрън! Децата — това не съм аз.

— Да, слава Богу! И една си ми предостатъчна.

Крис се приведе напред с чаша в ръка и красивото й личице се обтегна угрижено.

— Не, Бърк, помисли само! Да не съществуваш! Да не съществуваш завинаги, завинаги…

— О, престани! Стига си хленчила, ами вземи да си домъкнеш божествените дълги крака на факултетското чаено парти другата седмица! Може свещениците да ти предложат утеха!

Бърк удари с чашата по плота.

— Дай по още едно.

— Знаеш ли, нямах представа, че пият.

— Ами като си глупава… — отсече грубо режисьорът.

Крис го погледна. Дали наближаваше точката на безвъзвратно пиянство? Или наистина го бе засегнала с нещо?

— Ходят ли на изповед? — попита тя.

— Кои?

— Свещениците.

— Откъде да ги знам? — избухна Бърк.

— Нали веднъж ми каза, че си учил за…

Денингс стовари длан върху плота.

— Къде ми е проклетото питие?

— Дали да не ти налея кафе?

— Не ставай зла, скъпа. Искам питие.

— Полага ти се кафе.

— Хайде де, пиленце. — Гласът на Денингс изведнъж стана мазен. — Само едно за из път.

— Твоето не е път, а цяла магистрала.

— Това беше грубо, скъпа. Наистина. Изобщо не е в твой стил. — Денингс се нацупи и бутна чашата си напред. — Милосърдието не е изчезнало — заяви той, — не, то се лее благо от небесата като сладък джин, тъй че недей да се инатиш. Само едно и ще си тръгна, обещавам.

— Честно?

— Честна дума, да пукна, ако излъжа!

Крис го огледа, поклати глава и посегна за бутилката джин.

— Да, тия свещеници… — каза разсеяно тя докато наливаше джина. — Може би трябва да поканя на гости двама-трима от тях.

— После не можеш се отърва — изръмжа Денингс. Очите му изведнъж се зачервиха, станаха още по-малки и всяко заприлича на отделен мъничък ад. — Всичките са скапани крадци! — Крис понечи да му налее и тоник, но Денингс раздразнено бутна бутилката. — Не, за Бога, чисто ! Забрави ли? Третото винаги е чисто.

Той пресуши чашата на един дъх, остави я, сведе глава над нея и промърмори:

— Безсърдечна кучка!

Крис го огледа предпазливо. Да, на път е да се отреже. Тя побърза да смени темата и му разказа за предложението да режисира.

— Много добре — изсумтя Денингс, без да откъсва очи от дъното на чашата. — Браво.

— Честно казано, мъничко ме е страх.

Денингс моментално вдигна очи към нея и по лицето му се изписа бащинска нежност.

— Глупости! Разбираш ли, скъпа, най-трудното нещо в режисьорската работа е да се преструваш , че ти е адски трудно. Когато започнах, не разбирах и бъкел, а виж ме сега. Не е магия, мила моя, а само скапан тежък труд и постоянно разбиране, още от първия снимачен ден, че си хванал тигър за опашката.

— Да, знам, Бърк, но сега, когато е истина, когато ми направиха предложението, не знам дали бих могла да заснема дори как баба ми пресича улицата. Нали разбираш, с всички тия технически подробности.

— Я не изпадай в истерия. Тия глупости ги остави на редактора, оператора, сценариста. Намери си читави сътрудници и ти гарантирам, че с усмивка ще те носят на гръб. Най-важна е работата с актьорите и там ще си чудесна , душице; можеш не само да кажеш какво искаш от тях, но и да им покажеш .

Крис все още се съмняваше.

— И все пак…

— Какво?

— Ами техническата страна на нещата. Трябва някак да я разбирам.

— Че аз за какво съм? Питай стария си наставник.

Почти цял час Крис и прославеният режисьор се ровиха из най-дребните подробности на занаята. Техническите тънкости на режисьорската работа бяха описани в безброй книги, но тя просто нямаше търпение да ги чете. Предпочиташе да чете живи хора. Любопитна по природа, Крис обичаше да изстисква всичко от събеседника си. Но книгите не можеха да се изстискват. Те казваха „следователно“ и „очевидно“, когато нищо не беше очевидно, и нямаше как да спориш с техните фантасмагории; не можеше да ги прекъснеш с обезоръжаващото: „Хей, чакай малко, не съм толкова умна. Би ли повторил?“ Книгите не се поддаваха на разчепкване или натиск.