Клайв Баркър - Кървави книги (Том I)

Същата незаинтересованост прояви и в случая, когато по-малката му дъщеря Аманда му призна, че е лесбийка. Отговорът му се състоеше във въздишка и озадачено изражение.

— Само да не забременееш, скъпа — каза й той и отиде да се поразходи в градината, безгрижен както винаги.

Какъв шанс имаше един бяс с подобен човек?

За същество, обучено да бърника с досадни пръсти в раните на човешката психика, Поло представляваше една гладка ледена повърхност без никакви отличителни белези, по която бе невъзможно да се задържи каквато и да било злонамереност.

Очевидно нищо не бе в състояние да наруши пълното му безразличие. Нещастията в живота му сякаш изобщо не го засягаха. Когато най-накрая откри, че жена му го мами (свари ги да се чукат в банята), той не се почувства нито наранен, нито унижен.

— Случват се такива работи — рече си и излезе заднешком от банята, като ги остави да довършат започнатото.

„Che sera, sera.“ 9 9 Граматически неправилна фраза с испански или италиански произход, употребена за пръв път на английски език в пиесата „Доктор Фауст“ на Кристофър Марлоу и добила популярност покрай филма на Хичкок „Човекът, който знаеше прекалено много“. Фразата означава „Каквото има да става — ще стане“. — Б.пр.

„Che sera, sera.“ Човекът си мърмореше тази фраза досадно често. Изглежда, изповядваше философията на фатализма и оставяше атаките по негова мъжественост, честолюбие и достойнство да се стичат по егото му така, както дъждовните капки се стичаха по плешивата му глава.

Плямпалото чу как съпругата на Поло признава всичко на мъжа си (висеше надолу с главата от полилея, невидимо както винаги) и сцената го накара да потръпне. Ето, смутената грешница моли да бъде обвинена, наругана или дори ударена, а вместо да даде израз на гнева си, Поло вдига рамене и изслушва всичко, което има да му каже, без да я прекъсне нито веднъж. Накрая жената се оттегли по-скоро разстроена и тъжна, отколкото виновна и Плямпалото я чу да се оплаква пред огледалото в банята колко оскърбена се чувства от липсата на справедливия му гняв. А малко по-късно се хвърли от балкона на кино „Рокси“.

Самоубийството й се оказа донякъде благоприятно за беса. Сега, когато жената на Джак я нямаше, а дъщерите му не живееха в къщата, Плямпалото можеше да крои по-сложни трикове, с които да извади от равновесие жертвата си, без да се тревожи, че присъствието му може да бъде разкрито от същества, които не са набелязани за атака от могъщите.

Но отсъствието на съпругата оставяше къщата празна денем и скоро Плямпалото откри, че го мъчи ужасна скука. Часовете от девет до пет, през които бе само, често му се струваха безкрайни. То се мотаеше унило, като замисляше чудати и непрактични начини да си отмъсти на Поло, крачеше от стая в стая паднало духом, съпътствано единствено от щракането и бръмченето на дома, докато радиаторите се охлаждаха или хладилникът се включваше и изключваше. Скоро ситуацията стана толкова безнадеждна, че пристигането на обедната поща се превърна в истинско събитие за Плямпалото и то изпадаше в непоклатима меланхолия всеки път, когато пощальонът подминаваше къщата.

Прибереше ли се Джак, игрите започваха с пълна сила. Обичайната програма за загряване — Плямпалото посрещаше мъжа на вратата и му пречеше да превърти ключа в ключалката. Борбата продължаваше минута-две, докато Джак открие каква е силата на съпротивлението на беса и го надвие. Щом човекът влезеше, Плямпалото разклащаше всички абажури. Обикновено Джак не обръщаше грам внимание на това представление, независимо колко силно бе люлеенето. А понякога свиваше рамене и промърморваше „Земетресение“, след което добавяше неизменното „Che sera, sera“ .

В банята Плямпалото изстискваше паста за зъби върху седалката на тоалетната чиния и запушваше главата на душа с мокра тоалетна хартия. Понякога дори присъстваше на къпането, като висеше невидимо от релсата на завесата на душа и мърмореше неприлични предложения в ухото на Джак. В Академията учеха демоните, че това винаги дава резултат. Редовното шепнене на мръсотии рано или късно разстройваше клиентите, защото ги караше да си мислят, че тези гадости са продукт на собственото им въображение, а това ги изпълваше с отвращение, караше ги да се намразят и накрая ги подлудяваше. Разбира се, имаше редки случаи, при които жертвите се възбуждаха до такава степен от прошепнатите предложения, че излизаха на улицата и ги осъществяваха. При това положение често пъти ги арестуваха и ги хвърляха в затвора. А това водеше до нови престъпления и постепенно падане на всякакви морални задръжки — така че демоните печелеха. И в двата случая лудостта бе неизбежна.