Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Такива неща си мислеше, докато лежеше в леглото си и чакаше удобен момент да избяга.

Вървящият по улиците Джером би потвърдил с радост виденията на Уелс. Едва ли имаше човек, по-нетърпелив да посрещне епохата на Желанието. Той виждаше знамения за идването й навсякъде: по рекламните билбордове и тентите на кината, по витрините на магазините и телевизионните екрани – навсякъде, където рекламираха човешки тела. А там, където плътта не продаваше изделия от камък и стомана, тези продукти будеха желание със собствения си вид. Подминаваха го автомобили, които притежаваха всевъзможни еротични атрибути освен дъх – извивките на телата им блестяха, а вътрешностите им бяха съблазнително меки. Сградите, които срещаше по пътя си, предизвикваха сексуални асоциации със своите шпилове, коридори и сенчести площадки с пенливи фонтани. Улиците и площадите бяха пълни с хиляди дребни изкушения, а по тях крачеха и живи същества.

Спектакълът поддържаше огъня на Джером и го подхранваше. Трябваше да полага огромни усилия на волята, за да не се заглежда във всяко създание, което попадаше пред очите му. Някои хора усещаха горещината му и го заобикаляха. Кучетата също я усещаха. Част от тях го последваха, възбудени от собствената му възбуда. Около главата му вече кръжаха ескадрони от мухи. Но Джером започваше да свиква със състоянието си и това му помагаше да се контролира. Знаеше, че ако даде публичен израз на страстта си, властите ще го подгонят и така ще осуетят приключенията му. Пожарът, който беше запалил, скоро щеше да се разпространи. Тогава щеше да се къпе открито в него, но междувременно не биваше да привлича внимание.

От време на време използваше платените услуги на една млада жена в Сохо и сега бързаше да отиде при нея. Следобедът беше задушен, но горещината не беше изцеждила силите му. Не беше ял нищо от предишната вечер, но въпреки това не изпитваше глад. Когато тръгна по тясното стълбище към апартамента на първия етаж, в който очакваше да намери Анджела, Джером се чувстваше здрав като атлет и кипеше от енергия. Спретнато облеченият сводник със зорки очи, който обикновено висеше на върха на стълбището, сега не се виждаше никъде. Той се приближи до апартамента и почука. Никой не му отговори. Потропа отново, този път по-настойчиво. Една от съседните врати се отвори и на прага й застана четиресетинагодишна дебелана.

– Какво искаш?

– Жената.

– Анджела си замина. И ти се махай. Това не е приют.

– Кога ще се върне? – попита той, като се опитваше да сдържи апетита си.

Жената, която беше висока колкото Джером и два пъти по-тежка, тръгна заплашително към него.

– Момичето няма да се върне, така че по-добре се пръждосвай оттук, докато не съм извикала Исая.

Той я изгледа преценяващо. Със сигурност беше проститутка като Анджела, макар че не беше нито толкова млада, нито толкова красива.

– Чувам сърцето ти – каза й Джером с усмивка.

– Казах ти...

Той се запъти към нея и тя отстъпи назад. Не изглеждаше уплашена, а по-скоро отвратена.

– Ако извикам Исая, ще съжаляваш – предупреди го жената.

Ритъмът на сърцето й се учести.

– Изгарям – каза й Джером.

Тя се намръщи; беше изгубила словесната битка.

– Не се доближавай до мен. Предупреждавам те.

Туптенето на сърцето й се забърза още повече и подейства на Джером като магнит: беше пълно с топлина и живот.

– Дай ми сърцето си.

– Исая!

Никой не се отзова на вика й, никой не дотича. Той я привлече към себе си и й запуши устата. Жената го обсипа със серия от удари, но болката само подхрани пламъците му. Вече гореше целият, а слабините, коремът и главата му бяха нажежени като пещи. По-голямото й тегло не можеше да се мери със силата на страстта му. Джером я блъсна в стената – пулсът на сърцето й гърмеше в ушите му – и зацелува врата й, после разкъса тънката рокля, за да освободи гърдите под нея.

– Не викай – каза успокоително той. – Няма да ти сторя нищо лошо.

Жената поклати глава и измуча „Няма“ в дланта му. Джером отпуши устата й и тя си пое трескаво въздух. Къде се бавеше Исая? Сигурно щеше да дойде всеки миг. Беше уплашена за живота си – как блестяха очите на непознатия! – затова реши, че е по-добре да не се съпротивлява. Знаеше от опит, че страстта на мъжете е краткотрайна. Обещаваха й целия свят, а след половин час от хвалбите им оставаха само разочарование и мокри чаршафи. Изгарял бил! Е, добре, ще изтрае глупавите му брътвежи; беше чувала и по-лоши неща. Ще изтърпи и члена му, който не спираше да й досажда – нищо в тези смешни атрибути не беше в състояние да я нарани или изненада.