Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Инспекторът обходи с поглед останалите клетки. Навсякъде една и съща гледка: групови изнасилвания, хомосексуални сцени, настървено мастурбиране.

– Нищо чудно, че докторите са запазили в тайна откритието си – продължи Йохансон. – Разработвали са вещество, което е щяло да ги направи ужасно богати. Афродизиак, който наистина действа.

– Афродизиак?

– Повечето са безполезни. Рог от носорог, живи змиорки в сметанов сос, ей такива символични неща. Предизвикват възбуда по асоциативен път.

Карнеги се сети за глада в очите на Джером. Имаше го и в очите на маймуните. Глад и отчаянието, до което гладът води.

– И от мазилата няма файда. Cantharis vesticatora ...

– Какво е това?

– Познаваш го под името испанска муха. Екстракт, извлечен от бръмбар. И от него няма полза. В най-добрия случай тези неща просто дразнят нервната система. Но това... – Той му показа шишенце с безцветна течност. – Това е направо гениално.

– Маймуните не ми изглеждат особено щастливи.

– Защото афродизиакът се нуждае от още обработка. Създателите му са били нетърпеливи; трябвало е да изчакат още две-три години, преди да го тестват върху живи обекти. В сегашната си форма е почти смъртоносен, но след време е щял да стане идеален. Важното е, че са заобиколили механичните проблеми. Това вещество действа директно на сексуалното въображение, на либидото. Възбудиш ли мозъка , тялото също ще се възбуди. В това е номерът.

Една от близките клетки издрънча и Карнеги извърна очи от бледото лице на Йохансон. Един от женските макаци беше зарязал любовниците си, беше скочил на телената мрежа и протягаше лакоми пръсти към инспектора. Останали на сухо, партньорите му моментално се нахвърлиха върху анусите си.

– А защо „Сляпо момче“? – попита той. – Джером ли имат предвид?

– По-скоро Купидон от „Сън в лятна нощ“ – отговори токсикологът и изрецитира:

Такава е на любовта мощта,

че възвишава низките неща.

Сега да си представя ясно мога

защо й ваят и рисуват бога

с превръзка на очите и с криле –

припряна слепота! От туй по-зле! 12

12Стиховете са в превод на Валери Петров. – Б. пр.

– Никога не съм харесвал Шекспир – заяви Карнеги и се загледа отново в женската маймуна. – А Джером?

– В кръвта му има голяма доза от химикала.

– Значи е разгонен като тях!

– Понеже интелектуалните му възможности са по-големи, навярно се контролира по-добре. Но както знаеш, сексът може да направи всеки на маймуна. – Йохансон се подсмихна на собственото си остроумие. – Когато сме възбудени, всичко друго остава на заден план. Тогава сексът ни обсебва напълно и сме способни – или поне вярваме , че сме способни – на необикновени подвизи.

– Нищо героично няма в едно изнасилване – отбеляза Карнеги, за да сложи край на възторжената реч на токсиколога.

Но Йохансон не беше приключил.

– Един безкраен секс без компромиси и извинения. Представи си само. Мечтата на Казанова.

Светът беше видял толкова много епохи: епохата на Просвещението, на Реформацията, на Разума. Беше ред на епохата на Желанието. А след това: край на епохите, а може би и на всичко останало. Защото пожарът, който набираше сила в момента, беше по-свиреп, отколкото наивният свят подозираше. Един ужасяващ безкраен пожар, който щеше да изпепели човечеството.

Ето това си мислеше Уелс, докато лежеше в леглото. Беше в съзнание от няколко часа, но го криеше. Когато в стаята му влезеше медицинска сестра, той затваряше очи и забавяше дишането си. Знаеше, че не може да се преструва вечно, но спечелените часове му даваха възможност да обмисли действията си оттук нататък. Като начало трябваше да се върне в лабораториите. Имаше документи, които трябваше да унищожи, и видеокасети, които да изтрие. Беше решил, че занапред всичката информация за проект „Сляпо момче“ ще съществува единствено в главата му. Така щеше да запази пълен контрол над шедьовъра си и да го предпази от открадване.

Парите, които можеше да спечели от откритието си, никога не го бяха вълнували особено, въпреки че си даваше ясна сметка колко доходоносен ще бъде един работещ афродизиак. Материалните богатства не го интересуваха. Първоначалната му мотивация да разработи химикала – бяха го открили случайно, докато тестваха ново лекарство за шизофреници – беше чисто изследователска. Но месеците на тайна работа бяха променили мотивите му. Уелс беше започнал да гледа на себе си като на вестител на ново хилядолетие. И нямаше да позволи да му отнемат тази свещена роля.