Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Джером искаше да стисне сърцето й, да го размаже по лицето си, да се окъпе в кръвта му. Сложи длан върху разголените й гърди и усети как пулсира.

– Харесват ти, нали? – попита го жената. – Не си първият, който...

Той заби нокти в кожата й.

– По-леко, скъпи – смъмри го тя, докато надничаше над рамото му за Исая. – Бъди по-нежен, имам само едно тяло.

Джером натисна и под ноктите му бликна кръв.

– Не прави така.

– Трябва да го извадя – обясни й той, без да спира да дълбае.

И жената осъзна, че това, което се случва, е нещо повече от любовна игра.

– Спри! – каза тя и после запищя – беше започнал да разкъсва плътта й.

Исая, който се намираше пред една от съседните сгради, изпусна току-що купената френска торта и хукна към вратата. И преди беше напускал поста си заради любовта към сладкото, но този път май щеше да му е последен. От първия етаж се чуваха ужасни звуци. Той изкачи на бегом стълбите. Гледката, която завари, надминаваше и най-лошите му очаквания. Някакъв мъж беше притиснал Симон до стената и я изнасилваше. В краката им имаше кръв, но беше трудно да се каже дали е нейна, или негова.

Исая изрева. Джером се обърна с окървавени ръце и видя как един гигант с костюм от „Севил Роу“ 13посяга да го сграбчи. Той побърза да извади инструмента си, но вече беше късно. Исая го издърпа от жената и тя се скри разплакана в апартамента.

13Улица в Лондон, известна с модните си къщи, които предлагат луксозни мъжки костюми по поръчка. – Б. пр.

– Шибан изрод – каза великанът и го обсипа със залп от юмруци.

Джером се олюля, но беше прекалено възбуден, за да се уплаши. Веднага щом се окопити, той се нахвърли върху сводника като разярен павиан. Изненадан от бясната му атака, Исая загуби равновесие и се стовари върху една от вратите на етажа. Тя се отвори под тежестта му и гигантът падна в мръсната тоалетна зад нея, като си удари главата в ръба на тоалетната чиния. Дезориентиран от удара, той застена върху опикания линолеум с ръце на кръста. Джером чу примамливия шум на кръвта във вените му, подуши захарта в дъха му и се изкуши да остане. Но инстинктът му за самосъхранение надделя – Исая вече правеше опити да се изправи, – затова се обърна и хукна по стълбите.

Горещият ден го посрещна и той се усмихна. Улицата го искаше повече от дебелата жена и Джером нямаше търпение да й се отдаде. Тръгна по паважа с издут от желание панталон. От стълбището зад гърба му се разнесе тропотът на великана. Той се разсмя и си плю на петите. Възбудата, която го изгаряше, му даде крила. Хукна по улицата, без да се интересува дали Захарния дъх го преследва. Пешеходците се отдръпваха равнодушно пред опръскания с кръв сатир – живееха в невъзмутима епоха. Неколцина от тях го посочиха; сигурно го бяха взели за актьор. Повечето изобщо не го забелязаха. Джером навлезе в лабиринт от задни улички, без да се обръща – беше сигурен, че Исая е по петите му.

Случайността го отведе на уличния пазар. А може би не беше случайността, а миризмата на месо и плодове, в която му се прииска да се гмурне. Тесният проход гъмжеше от купувачи, зяпачи и отрупани със стока сергии. Джером се запровира щастливо в тълпата, като не пропускаше да се отърка в нечий задник или бедро – имаше изобилие от напращяла плът. Какъв ден! Двамата с хуя му не можеха да се нарадват на късмета си.

Зад него прогърмя гневният глас на Исая. Джером ускори ход и се насочи към най-пренаселената част от пазара, за да се скрие в горещата преса от тела. Всеки допир беше болезнен екстаз. Всеки оргазъм – а те го връхлитаха един след друг – сух спазъм. Гърбът го заболя, топките също. Но какво представляваше тялото му в момента? Просто плоча, която крепеше един необикновен монумент – неговия член. Главата му беше без значение, мозъкът – също. Ръцете му бяха създадени с една-единствена цел – да притеглят любовта към монумента, а краката му – да водят настойчивия жезъл там, където ще намери удовлетворение. Джером беше една ходеща ерекция, а светът – пълен с дупки. Плът, тухла, стомана – не му пукаше какво ще изнасили.

Внезапно тълпата се раздели и той се озова на тясна пресечка. Между сградите се лееше слънчева светлина и усилваше горещината. Джером искаше да се върне в морето от тела, но подуши нещо и видя гледка, която го накара да продължи по горещата улица. На няколко метра от него стояха трима голи до кръста младежи. Бяха заобиколени от струпани на купчини щайги, а във всяка щайга имаше по дузина кошници с ягоди. Годината беше изобилна на плодове и много от тях бяха започнали да гният от безмилостната жега. Тримата работници ровеха в кошниците, отсяваха развалените ягоди и ги хвърляха в канавката. Миризмата в тясната пресечка беше съкрушителна – сладка смрад с такава сила, че би прогонила всеки натрапник. Но Джером беше изгубил способност да се отвращава, вече не изпитваше погнуса от нищо. Светът беше такъв, какъвто е – и за добро или за зло той щеше да се венчае за него. Затова стоеше и наблюдаваше прехласнато гледката: потните сортировачи, които блестяха под слънцето; изпръсканите им с ален сок ръце и тела; рояците от насекоми във въздуха; разтичащите се купчини от изгнили ягоди. Погълнати от лепкавата си работа, отначало младежите не го забелязаха. После единият вдигна глава и откри необикновеното същество, което ги наблюдаваше. Понечи да се усмихне, но видя очите на Джером и лицето му замръзна.