Клайв Баркър - Кървави книги том 4

– Божичко – промълви Бойл на шарения тапет, – моля те, Господи, нека някой да ми помогне.

Но молитвите му не дадоха повече резултат от опитите за съпротива. Беше притиснат към стената като пеперуда върху парче корк, която всеки миг ще бъде прободена. Той стисна очи и по бузите му закапаха сълзи на безсилие. Лудият пусна главата му и проникна насилствено в оголения му задник. Бойл отказа да изкрещи. Болката, която изпита, не можеше да се мери със срама му. Добре, че Дули беше в безсъзнание и нямаше да има свидетели на това унижение.

– Спри – промълви той в стената.

Не на нападателя, а на собственото си тяло – увещаваше го да не се поддава на неканеното удоволствие. Но нервните му окончания го предадоха и след малко пламнаха от огнената страст на изнасилвача. Въпреки пронизващата болка някаква непростима част от Бойл се наслаждаваше на ставащото.

Дули се изправи тромаво на стълбите. Кръстът му – така и не се оправи напълно след автомобилната катастрофа, която преживя миналата Коледа – го болеше ужасно след сблъсъка с лудия. И най-малкото движение беше истинска агония. Сгърчен от болка, той слезе бавно по стълбището и зяпна изумен от сцената, която го посрещна в коридора. Бойл, този надменен кариерист, да се остави да го опънат отзад като закъсало за пари наркоманче? Дули остана като хипнотизиран от гледката в продължение на няколко секунди, после отмести очи и ги насочи към изпуснатата си палка. Затътри се предпазливо към нея, но ненормалникът изобщо не погледна към него – беше прекалено зает с дефлорацията.

Джером слушаше как тупти сърцето на Бойл. Туптеше съблазнително и все по-силно. Искаше го – искаше да вземе топлината и живота му. Ръката му се премести върху гърдите на мъжа и той зарови нокти в плътта.

– Дай ми сърцето си – каза Джером като в една от онези песни.

Бойл изкрещя в стената. Беше виждал снимки на жената от лабораторията и раната, която зееше в гръдния й кош, се беше запечатала в съзнанието му. Сега маниакът се подготвяше да извърши същата жестокост. „Дай ми сърцето си.“ Паникьосан до крайност, той събра сили и възобнови борбата, като изви ръце и започна да дере и дърпа Джером. Успя да отскубне няколко кичура от косата му, но това не спря ритмичните тласъци на изнасилвача. Тогава се пресегна между краката си, за да кастрира копелето. През това време Дули нападна мъжа с палката си, като обсипа главата му с градушка от удари. Бойл се възползва от раздвоеното внимание на Джером и се притисна силно към стената. Маниакът изпусна хлъзгавите му от кръв гърди. Заместник-инспекторът го блъсна с гръб и успя да се освободи напълно от него. Телата им се разделиха. Бойл се обърна, кървящ, но невредим, и видя как Дули подгони мъжа по коридора, като продължи да налага русата му глава. Джером не полагаше особени усилия да се защити. Пламтящите му очи (досега Бойл не беше виждал очи, на които да им подхожда повече това определение) бяха приковани в обекта на страстта му.

– Убий го! – промълви той, когато безумецът се усмихна – усмихна му се! – въпреки болезнените удари. – Строши му всички кости!

Но полицаят, който и без това едва се държеше на крака, не успя да изпълни заповедта. Прекъсна го един глас от дъното на коридора. На вратата, през която беше влязъл Бойл, стоеше жена. И тя беше станала жертва на изнасилвача – личеше си по раздърпания й вид, – но явно пристигането на Дули в къщата й беше дало възможност да избяга, преди да пострада по-сериозно.

– Арестувайте го! – извика жената, като посочи похотливеца. – Опита се да ме изнасили!

Дули пристъпи към мъжа, но Джером нямаше намерение да става затворник. Той го удари в лицето и го запрати към входната врата. Полицаят се подхлъзна на кафявата изтривалка и залитна. Когато възстанови равновесието си, видя, че маниакът е побягнал. Помъчи се да го настигне, но скъсаният панталон го спъна и чевръстият Джером изтича нагоре по стълбището.

– Извикай подкрепление – каза му Бойл. – Бързо.

Полицаят кимна и отвори входната врата.

– Има ли друго стълбище към горния етаж? – попита заместник-инспекторът госпожа Мориси. Тя поклати глава. – Значи копелето е в капан. Размърдай се, Дули! – Дули закуцука по алеята. – А вие си намерете някакво оръжие. Нещо солидно.

Жената кимна и изчезна обратно в апартамента. Бойл остана превит до отворената врата. Подухна ветрец и охлади изпотеното му лице. Дули викаше подкрепление по радиостанцията в колата. Скоро щяха да пристигнат още полицаи и да отведат мъжа. Нямаше да има възможност да си отмъсти. Правосъдната система щеше да се задейства, а той просто щеше да гледа отстрани. Ако искаше да спаси остатъка от достойнството си, трябваше да го направи сега . Ако не стореше нищо, ако останеше да се свива тук с пламтящи вътрешности, никога нямаше да се отърси от ужаса, че е бил предаден от собственото си тяло. Трябваше да действа сега; трябваше да заличи с юмруци усмивката от лицето на изнасилвача, иначе щеше да се отвращава от себе си, докато споменът не избледнее.