Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Началниците на Карнеги го бяха предупредили, че искат резултати. Сега инспекторът изливаше върху подчинените си същата словесна буря, която бе получил. Така стояха нещата с унижението: висшестоящият излива гнева си върху нисшестоящия, а той – върху следващия в йерархията. Карнеги понякога се чудеше на кого си го изкарва последният човек във веригата – на кучето си навярно.

– Този изверг продължава да е на свобода, господа, въпреки че снимката му е в повечето сутрешни вестници, а методът му на действие – меко казано, арогантен. Ние ще го заловим , разбира се, но искам да го пипнем сега , преди да е стоварил на плещите ни ново убийство...

Телефонът иззвъня. Вдигна го заместникът на Бойл, Миджън, а инспекторът довърши гневната си тирада.

– Искам го до двайсет и четири часа, господа. Това е срокът, който ми отпуснаха, и времето, с което разполагате. Двайсет и четири часа.

– Сър? – прекъсна го Миджън. – Обажда се Йохансон. Иска да говори с вас, било спешно.

– Добре. – Инспекторът взе слушалката. – Карнеги е, слушам.

Гласът в другия край на линията беше толкова тих, че едва се чуваше.

– Карнеги, преровихме лабораторията и разбрахме всичко, което може да се разбере за опитите на Данс и Уелс.

– И?

– Изследвахме и следите от химикала, който са инжектирали на обекта с онази спринцовка. Мисля, че открихме Момчето.

– Какво момче? – попита инспекторът. Недомлъвките на Йохансон започваха да го дразнят.

– Сляпото момче , Карнеги.

– И?

Мъжът замълча и на Карнеги му се стори, че се усмихва в слушалката, преди да отговори.

– Мисля, че е по-добре да го видиш с очите си. Да речем към обяд?

Йохансон би могъл да бъде един от най-прочутите отровители в историята. Имаше всички необходими качества. Подреден ум (опитът на Карнеги показваше, че отровителите са изключително подредени хора), слонско търпение (някои отрови действат бавно) и – най-важното – енциклопедични познания по токсикология. Инспекторът беше наблюдавал работата му по два предходни случая и беше видял колко е изкусен – спектакъл, от който да ти се смрази кръвта.

Йохансон беше настоял да проведе изследването си в лабораторията на доктор Данс, защото полицейските не били така добре оборудвани. И с помощта на двамата си асистенти беше превърнал хаоса, оставен от експериментаторите, в образец на ред. Само маймуните продължаваха да създават безпорядък. Усмиряването им не беше по силите дори на токсиколога.

– Не беше трудно да открием какъв химикал са използвали върху твоя човек – каза той, – просто сравнихме остатъците в спринцовката с материалите в стаята. Изглежда, са работили по създаването на това вещество или негови разновидности от доста време. Тукашните хора, разбира се, твърдят, че не знаят нищо по въпроса. И съм склонен да им вярвам. Мисля, че нашите доктори са извършвали частен експеримент.

– Какъв експеримент?

Йохансон си свали очилата и започна да ги бърше с края на червената си вратовръзка.

– Отначало решихме, че се разработвали някакъв халюциноген. В някои отношения химикалът прилича на наркотик. Всъщност, ако се абстрахираме от методите им, мисля, че са направили много вълнуващо откритие. Откритие, което ни отвежда в една съвсем нова територия.

– Значи не е наркотик?

– Наркотик е, разбира се – отговори Йохансон и си сложи отново очилата, – но е създаден с много специфична цел. Виж сам.

Той отведе Карнеги при наредените в редица клетки. Беше отворил междинните им врати, така че макаците да могат да общуват свободно помежду си. Резултатът не беше изненадващ – групов животински секс. „Защо маймуните се чукат постоянно?“, запита се инспекторът. Беше видял идентична гледка, когато бе завел децата си като малки в зоологическата градина в Риджънтс Парк, и тя беше предизвикала поредица от неудобни въпроси. След този случай спря да ги води там, едно унижение му стигаше.

– Нямат ли си друга работа? – попита Карнеги, като извърна очи, за да ги насочи миг по-късно към една особено страстна тройка – беше трудно да се каже кой крайник на кого е.

– Повярвай ми – подсмихна се токсикологът, – това е нищо в сравнение с нещата, които ги видяхме да правят непосредствено след като ги инжектирахме с химикала. Тогава зарязаха всички обичайни поведенчески модели. Престанаха да си разменят сексуални сигнали и да се ухажват. Храната вече не ги интересува. Не искат да спят. Просто се чукат като ненормални. Нищо друго не ги вълнува. Ако не успеят да изхвърлят химикала от организма си, сигурно ще се чукат до смърт.