Стивън Кинг: Страшни сънища за продан- 1 част

Пъхам под завивката поотслабналата ръка на съпругата си, за да не изстине. После прогонвам мухите. За първи път виждам мухи в апартамента. Най-вероятно са долетели заради умрелия плъх, за който спомена Карло.

— Спомняш ли си Били Едърли? — питам. — Дадох му жокер за глупавото лекарство за потентност и мисля, че той ще се възползва.

Елън не продумва.

— Не може да си мъртва. Недопустимо е.

Тя не продумва.

— Искаш ли кафе? — Поглеждам си часовника. — Нещо за хапване? Предлагам пилешка супа. От пакетче е, но като е гореща, не е лоша. — „Като е гореща, не е лоша“ — ама че тъпо рекламно изречение! — Какво ще кажеш, Ел?

Тя не казва нищо.

— Ясно, не си гладна. Ще хапнеш по-късно. Помниш ли как пътувахме до Бахамите, мила? Как се гмуркахме с шнорхели и ти се отказа, защото се разплака? Попитах те защо плачеш, а ти отговори: „Защото всичко е толкова красиво!“

Сега аз плача.

— Сигурна ли си, че не искаш да станеш и да се поразтъпчем из стаите? Ще отворя прозорците да проветря.

Елън не продумва.

Въздишам. Милвам косата ѝ, напомняща пух от глухарче.

— Добре, така да бъде — промърморвам. — Поспи още няколко часа. Ще седя до теб.

Така и правя.

На Джо Хил

Томи умря през 1969.

Той беше хипи с левкемия.

Адски тъпо.

След погребението дойде ред на приема в Нюман Център.

Така го наричаха неговите: прием.

Приятелят ми Фил рече: „Прием не се ли прави след сватба, ебати?“.

Всички копелета отидохме на приема.

Дарил беше с пелерината си.

Имаше сандвичи и гроздов сок в картонени чашки.

Приятелят ми Фил се стъписа: „Каква е тая гроздова бълвоч?“.

„Марка «За-Рекс» е — викам му. — Знам я от ММЗ.“

„Т’ва пък к’во е?“ — попита Фил.

„Методистка младежка задруга — пояснявам. —

Десет години членувах в нея, а един път

залепих на фланелената дъска Ной с Ноевия ковчег.“

„Да ти еба Ноевия ковчег — вика Фил. —

Да еба и животните, дето са се качили на него.“

Фил: млад мъж с твърда позиция.

След приема родителите на Томи се прибраха у тях си.

Предполагам, че са пролели ведра от сълзи.

Копелетата отидохме на Норт Мейн 110.

Надухме стереото. Намерих едни плочи на „Грейтфул Дед“.

Мразех я тая група. За Джери Гарсия казвах:

„Ще се благодаря, когато пукне!“ 23 23 Игра на думи с името на групата — grateful — благодарен, dead — мъртвец, мъртъв. — Б.пр.

(А то какво излезе — домъчня ми.)

От мен да мине, Томи ги харесваше.

(Както и Кени Роджърс, Господи помилуй!)

Пушихме трева в хартийки „Зиг-Заг“ —

френско качество, френски шик!

Пушихме „Уинстън“ и „Пал Мал“.

Пихме бира и ядохме бъркани яйца.

Спомняхме си за Томи.

Беше шумно и весело.

А когато се пръкнаха от клуб „Уайлд-Стайн" 24 24 Клуб към Мейнския университет, основан през 1973, кръстен на Оскар Уайлд и Гъртруд Стайн, целящ да изтъкне ролята на хомосексуалните в обществото. — Б.пр. —

и осмината, в пълен състав, — ние ги пуснахме,

понеже Томи беше обратен и понякога носеше пелерината на Дарил.

Сплотихме се около мнението, че родителите му го изкараха божа кравичка.

Томи написа какво желае и те общо взето се съобразиха.

Беше шик издокаран, докато лежеше в новия си тесен апартамент.

Носеше сините си клоширани джинси и любимата си тениска.

(Мелиса Голямата Копелдачка измисли десена шарен.)

Не знам какво стана с нея.

Както я имаше, така се и изгуби.

Изчезна като ланския сняг — стопи се.

Мейн Стрийт в Ороно бе толкова мокра и блестяща —

до болка заслепяваше очите.

Същата зима «Лемън Пайпърс» изпяха «Зелена тамбурина».

Косата му бе измита с шампоан. Стигаше до раменете му.

Беше чиста — да видиш ти!

Обзалагам се, че някой от погребалното бюро я е измил.

Томи беше с лентата си за чело,

върху която знакът на мира беше избродиран с бял копринен конец.

«Мязаше на някакъв позьор» — рече Фил. Малко бе прекалил с питиетата.

(Фил винаги се напиваше.)

Джери Гарсия пееше «С камиона по шосето». Ебаси тъпнята!

«Това шибано говедо Томи! — провикна се Фил. — Да пием за него!»

Пихме за шибаното говедо.

«Не носеше специалната си значка» — обади се Индиан Сконтрас.