Ан Райс - Интервю с вампир

Опитах се да се отдалеча от вампира, но той ме привличаше и аз не можех да помръдна, ръката му ме държеше здраво, а свещта блестеше право в очите ми и дори усетих топлината на пламъка. Студената ми плът закопня за тази топлина, но тя внезапно изчезна и пред очите ми остана само неговото лъчисто лице, каквото дори Лестат нямаше — бяло, без пори и много мъжествено. Да, това беше вампир. Това бяха вампири. Безкраен низ същества от собствения ми вид.

След миг осъзнах, че протягам ръка да докосна лицето му. Той обаче се оказа така далеч от мен, сякаш никога не ме беше приближавал. Дори направи опит да отблъсне ръката ми. Аз се отдръпнах, изчервен и смутен.

Някъде из Париж прозвуча камбана — приглушените златни трели проникнаха през стените, а гредите, които отнасяха този звук в недрата на земята, приличаха на огромни тръби на орган. Отново чух онзи шепот и неразбираемото пеене. Смъртното момче ме гледаше и аз подуших горещия аромат на плътта му. Гъвкавата ръка на вампира му направи знак и то се приближи към мен. Гледаше ме безстрашно и развълнувано. Пристъпи към светлината на свещта и сложи ръце на раменете ми.

Никога не бях изпитвал подобно нещо, подобно съзнателно отдаване на смъртен. Но преди да успея да го отблъсна, за да го спася, видях раните на нежната му шия. Той ми се предлагаше. Притискаше се към мен и дори усетих твърдия му член под дрехите. Въздишка на похот излетя от устните ми, а той се наклони по-близо и докосна с устни студената ми, безжизнена плът. Забих зъби в кожата му, тялото ми се скова — членът му се притискаше в крака ми, — и аз вдигнах момчето от пода, обзет от страст. Сърцето му изпращаше вълни от кръв в мен и аз се люлеех заедно с жертвата си, изпитвах наслада не само от кръвта, но и от неговия екстаз, от удоволствието му.

След миг, отмалял и задъхан, видях как той се изплъзва от ръцете ми. Устата ми още беше пълна с кръвта му. Момчето се отпусна до вампира с кестенявата коса и го прегърна през кръста. Гледаше ме със същия спокоен поглед като наставника си, а очите му бяха замъглени от загубата на кръв. Помня, че пристъпих напред, привлечен от него и напълно изгубил контрол. Този поглед ме влудяваше. Той трябваше да умре, но не умря. Щеше да оживее, след като съзнателно беше вкусил и преживял тази интимност! Извърнах се. Множество вампири се появиха от сенките, а пламъците на свещите им потрепваха в студения въздух. Над тях се извисяваха огромни фрески: жена, разкъсвана от лешояд с човешко лице; гол мъж завързан за ръката и крака към дърво, а до него виси торс, чиито отрязани ръце са завързани за друг клон, а главата му е забита на пика.

Пеенето прозвуча отново. Постепенно гладът ми затихна и се подчини на волята. Главата ми обаче пулсираше и ми се струваше, че сиянието на свещите се слива в ярки кръгове. Някой ме докосна, а после ме блъсна грубо и аз едва не изгубих равновесие. Изправих се и видях слабото ъгловато лице на лукавия вампир, когото ненавиждах. Той пак посегна към мен с белите си ръце, но другият се изпречи между нас. Направи нещо много бързо, може би удари чернокосия. И двамата стояха като вкаменени, вперили поглед един в друг. Ходът на времето напомняше прииждането на вълни по пуст бряг. Не можех да кажа колко дълго сме стояли така в сенките, и колко неподвижни ми изглеждаха. Само трептящите пламъци ми се струваха реални. Помня, че запристъпвах покрай стената, напипах едно огромно дъбово кресло и се свлякох в него. Клодия беше наблизо и шепнеше на някого със сладкия си глас. Челото ми пламтеше.

— Ела с мен — каза ми вампирът с кестенявата коса.

Взирах се в лицето му, за да видя дали помръдват устните му. След това тримата тръгнахме по дълго стълбище, което водеше дълбоко под града. Клодия вървеше напред и сянката ѝ се издължаваше по стената. Ставаше все по-хладно и замириса на вода. През камъните се процеждаха капки — като златни зрънца на светлината на свещта.

Озовахме се в малка стая. В дълбоко огнище, издълбано в каменната стена, гореше огън. В другия ъгъл, в една каменна ниша имаше легло, преградено от стаята с месингови врати. След това видях дългата стена с книги срещу огнището и дървеното писалище до нея. До другата стена имаше ковчег. После стаята започна да се върти пред очите ми, а вампирът с кестенявата коса сложи ръце на раменете ми и ме заведе до едно кожено кресло. Огънят пареше на краката ми, но това ми беше приятно, помагаше ми да надмогна объркването си. Облегнах се назад с притворени очи и се опитах да огледам отново стаята. Леглото ми заприлича на сцена, а на ленените възглавници лежеше онова момче. Черната му коса беше разделена на път и се къдреше около ушите. Така сънлив и трескав той приличаше на странните андрогенни същества от картина на Ботичели. До него лежеше Клодия и малката ѝ ръчичка сияеше на розовата му кожа. Лицето ѝ беше заровено в шията му. Кестенявият вампир плесна с ръце и Клодия се надигна, а момчето потрепери. Вампирът я взе нежно, както бих я вдигнал аз, и тя уви ръце около врата му. Очите ѝ бяха притворени, а устните ѝ червенееха от кръвта.