Ан Райс - Интервю с вампир

След това долових слаба миризма. Миризма на кръв, която веднага ме възбуди въпреки волята ми — топла, сладка миризма на човешка кръв. После усетих и аромата на жива плът и чух заедно със стъпките дрезгаво дихание.

С приближаването на стъпките се появи и още някакъв слаб звук, който се примесваше с останалите. Сякаш още едно същество приближаваше. Чувах как неравномерно бие сърцето му, свито от страх. Чувах и още едно сърце, силно, здраво, пулсиращо все по-устремно, сърце, силно като моето. А после, през назъбената пролука, през която бяхме влезли, видях и онзи, който се приближаваше към нас.

Първо се появи едното му огромно рамо и дълга ръка със свити пръсти. След това видях и главата му. На другото си рамо носеше тяло. Спря пред входа, изправи се, прехвърли тежестта на другата си страна и се втренчи право в нас в мрака. Всяко мускулче в мен се скова, докато се взирах в черния му силует на фона на нощното небе. Не виждах лицето му, само слабия блясък на очите му, които улавяха лунната светлина като парченца стъкло. После видях и просветването на копчетата и чух как издрънчаха, когато ръката му се разлюля отново и единият му дълъг крак се преви, за да направи крачка напред, към кулата и към нас.

Притисках се към Клодия, готов да я дръпна зад себе си, ако се наложи. Тогава обаче с изумление разбрах, че той не ме вижда, както аз виждам него. Вървеше, приведен под тежестта на тялото, право към манастирската врата. Луната освети сведената му глава, гъстата черна коса, която стигаше до прегърбените му рамене, и черните ръкави на палтото му. Реверите бяха разпрани, а ръкавите бяха скъсани по шевовете. Дори ми се стори, че зърнах плътта му през дупките. Човекът в ръцете му се размърда леко и изстена. Огромната фигура спря за миг и сякаш го удари по главата. Аз пристъпих напред към стената и се изпречих пред него.

Не казах нищо, не знам защо. Знаех само, че вече ме вижда, защото бях озарен от луната. Тъмната му глава се вдигна сепнато и зърнах очите му.

Той се вгледа в мен и аз видях сиянието на очите и блясъка на двата остри кучешки зъба. От гърлото му се надигна нисък и задавен вик. Стори ми се, че аз самият крещя.

Вампирът хвърли човека на камъните и се хвърли към мен. Изрева отново и аз усетих гнилия му дъх. Хищните му пръсти се вкопчиха в кожената яка на пелерината ми. Политнах назад и главата ми се удари в стената, но успях да докопам главата му и впих пръсти в мръсната му коса. Част от изгнилото му палто се отпра, но той продължаваше да ме стиска с желязна хватка. Докато се опитвах да отблъсна главата му назад, усетих как зъбите му докосват шията ми. Клодия изкрещя зад него и нещо тежко се стовари на главата му. Това го сепна, а след миг последва още един удар. Той се извърна яростно и аз забих юмрук в лицето му с всички сили. Когато се дръпна встрани, камъкът отново се стовари на главата му, а аз се хвърлих с цялата си тежест върху него и усетих как сакатият му крак се преви. Помня, че го удрях по главата и скубех цели кичури от мръсната му коса. Той се опитваше да ме захапе и мяташе ръце да ме докопа. Търкаляхме се, вкопчени един в друг, докато не го притиснах към земята и луната не освети лицето му. Чак тогава, останал без дъх, аз установих какво държа в ръцете си. Две огромни очи изпъкваха от оголени очни ями, а носът представляваше само две малки отвратителни дупки. По черепа имаше разложена плът, а по разпарцаливените дрехи беше полепнал слой от пръст, тиня и кръв. Аз се борех с труп, лишен от разум.

В този миг един остър камък се стовари върху челото му и от раната бликна кръв, която се стече между очите. Вампирът започна да се бори да се освободи, но още един камък го удари с такава сила, че чух как костите му се чупят. Кръв рукна между сплъстените кичури коса и започна да попива в тревата. Гърдите на съществото под мен пулсираха, но ръцете му потрепериха и застинаха. Аз се отдръпнах със свито от погнуса гърло, сърцето ми гореше, а всяка частица на тялото ми ме болеше от борбата. За миг огромната кула като че се наклони, а после се изправи отново. Аз лежах до стената, взирах се в създанието пред мен и ушите ми бучаха. Постепенно осъзнах, че Клодия е коленичила до гърдите му, рови из кървавата маса от кост и коса и изхвърля парчета от черепа. Бяхме срещнали европейски вампир — създание от Стария свят. И той беше мъртъв.

Дълго лежах на широкото стълбище, без да обръщам внимание на дебелия слой мръсотия по него. Чувствах хладна земята под главата си. Клодия стоеше до краката на вампира, отпуснала ръце до тялото си. Видях как очите ѝ се затварят за миг и лицето ѝ заприлича на малка, осветена от луната статуя. После цялата започна да се клати.