Ан Райс - Интервю с вампир

— Що за създание си ти? — прошепна тя. — Ти си дяволско изчадие. Дяволът те е пратил при мен.

— Дяволът! — възкликнах аз. Тези думи ме потресоха повече, отколкото предполагах, че е възможно. Ако наистина вярваше в това, значи смяташе и съветите ми за лоши, щеше да се усъмни в себе си. Сега животът ѝ беше хубав и пълноценен, не биваше да се разколебава. Като всички силни хора и тя винаги страдаше от известна доза самота; беше аутсайдер, един вид таен атеист. Балансът, който бе постигнала в живота си, можеше да бъде разстроен, ако се усъмнеше в собствената си доброта. Тя се взираше в мен с явен ужас. Сякаш беше забравила колко уязвима е всъщност. И тогава Лестат, когото слабостта привличаше, както водата привлича умиращ от жажда, я грабна през кръста. Тя запищя и изпусна лампата. Пламъците лумнаха из разлятото олио. Лестат повлече Бабет към отворената врата.

— Сега ще изкараш каретата! — каза ѝ той. — Ще изкараш и нея, и конете. Животът ти е в опасност; така че спри да говориш за дяволи!

Аз стъпках пламъците и тръгнах след него. Виках му да я пусне, но той я стискаше за китките и тя изгаряше от ярост.

— Ще вдигнеш цялата къща на крак, ако не млъкнеш! — каза ми той. — А тогава аз ще я убия! Вземи каретата… хайде, води. Кажи на момчето в конюшнята да я изкара! — нареди той на Бабет и я забута навън.

Прекосихме бавно тъмния двор, ужасът ми беше почти непоносим. Лестат вървеше пред мен, а между нас беше Бабет — тя вървеше заднешком, а очите ѝ се взираха в тъмното. Спря внезапно, щом в къщата се появи слаба светлина.

— Нищо няма да ви дам! — изкрещя Бабет. Аз посегнах към ръката на Лестат и му казах, че ще се оправя с това.

— Тя ще ни разкрие пред всички, ако не ме оставиш да поговоря с нея — прошепнах му.

— Тогава се стегни — каза той с отвращение. — Бъди силен. Не се размотавай.

— Ти върви… върви в конюшните и вземи каретата и конете. Но не убивай никого! — Не знаех дали ще ме послуша, но той хукна натам. Аз пристъпих към Бабет, която ме гледаше с решителност и гняв.

— Махни се от мен, Сатана — каза тя.

Аз застанах пред нея безмълвен, просто я гледах непоколебимо, както тя гледаше мен. Дори и да беше чула думите на Лестат, не го показа с нищо. Омразата ѝ ме изгаряше като огън.

— Защо ми говориш така? — попитах. — Лош съвет ли ти дадох? Навредих ли ти? Дойдох да ти помогна, да ти дам сили. Мислех само за теб, макар че нямаше да спечеля нищо от това.

Тя поклати глава.

— Но защо, защо? Знам какво сте сторили в Поант дю Лак, живели сте там като демони! Робите разказват страховити неща! Мъжете цял ден обикаляха по пътя към Поант дю Лак. Съпругът ми също беше там! Видял е къщата в руини, видял е труповете на робите в градината и полето. Какво си ти? Защо ми говориш така нежно? Какво искаш от мен? — Тя се хвана за колоните на верандата и започна да отстъпва към стълбите. Видях движение през един осветен прозорец на горния етаж.

— Сега не мога да ти дам отговор — отвърнах аз. — Но те моля да ми повярваш, че дойдох при теб само с добри намерения. И за нищо на света не бих ти причинявал тревоги и неприятности снощи, ако имах друг избор!

Вампирът замълча. Момчето се наведе напред с разширени очи. Вампирът беше като вкаменен, взираше се невиждащо в пространството, явно потънал в мисли, в спомени. Момчето внезапно сведе очи, вероятно му се стори, че така е редно. След малко пак погледна към вампира и понечи да каже нещо, но замълча. Вампирът се обърна към него и го изгледа внимателно. Момчето цялото се зачерви и извърна поглед с неудобство. След това обаче вдигна вежди и се вгледа право в очите на вампира. Преглътна, но издържа на погледа му.

— Това ли искаше? — прошепна вампирът. — Това ли искаше да чуеш? — Избута безшумно креслото си назад и тръгна към прозореца. Момчето остана на мястото си, гледаше като зашеметено неговите широки рамене и дългата надиплена пелерина. Вампирът леко извърна глава към него.

— Не ми отговори. Не стана както очакваше, нали? Ти искаше интервю. Нещо, което да излъчиш по радиото.

— Това няма значение. Мога да изхвърля касетите, ако искаш. — Момчето се изправи. — Не мога да кажа, че разбрах всичко. Вие ще усетите, че лъжа, ако кажа противното. Така че как да ви помоля да продължите, освен като ви уверя, че това, което все пак разбрах… не може да се сравни с нищо друго. — Пристъпи към вампира, който се взираше към Дивисадеро Стрийт. След малко той обърна бавно глава, погледна го и се усмихна. Лицето му беше спокойно, с някак почти нежно изражение. Момчето се почувства неловко. Пъхна ръце в джобовете и се обърна към масата. Погледна колебливо към вампира и каза: