Дийн Кунц: Лицето

Източниците им на вдъхновение обаче до един бяха изтъркани. Така че единственото, което постигаха, бе да накарат ужасните си прояви на жестокост да изглеждат също толкова банални като номерата на цирков клоун, който не може да те разсмее.

За разлика от тях източникът на черните кутии се ползваше с успех. От една страна, той проявяваше голяма изобретателност в безмълвните си заплахи.

Когато най-сетне намеренията му станеха ясни и заплахите можеха да бъдат по-добре разбрани в светлината на действията, които предприемеше, можеше да се окаже и че е много хитър. Хитър до безумие.

Освен това той не се беше назовал с някакво глупаво или неблагозвучно име, с което да зарадва жълтата преса, когато играта му й стане известна. Не си беше дал изобщо никакво име, което говореше, че е много самоуверен и че не изпитва отчаяна нужда да се превърне в знаменитост.

От друга страна, набелязаната му жертва беше най-великата филмова звезда в света, вероятно най-силно охраняваният мъж в страната след президента на САЩ. И въпреки това, вместо да го следи тайно, той заявяваше намеренията си чрез застрашителни гатанки без думи, с което си осигуряваше плячката му да стане още по-недостъпна от обикновено.

След дълъг размисъл над ябълката и над подробностите на опаковката и вида й Итън отиде до банята, за да донесе ножичка за изрязване на кожичките над ноктите. И чак тогава се върна при бюрото.

Дръпна стола и седна, избута настрани празната кутия за подарък и сложи закърпената ябълка в центъра на подложката от попивателна хартия.

Първите пет черни кутии, всяка с различни размери, както и съдържанието им, бяха проверени за отпечатъци от пръсти. Той лично бе извършил проверката на три от тях и не бе открил нищо.

Тъй като в черните кутии не се съдържаше нито дори и думица за обяснение, властите не биха ги приели като заплаха за убийство. Докато намерението на подателя не станеше еднозначно, полицията не го смяташе за свой проблем.

Пратки номер 4 и 5 бяха предадени на стар приятел в лабораторията за изследване на пръстови отпечатъци на Отдела за научни разследвания в полицията на Лос Анджелис. Той ги обработи тайно, без да вписва резултатите никъде. Материалите бяха сложени в стъклен съд, в среда от цианоакрилен газ, който мигновено се кондензира в смола при контакт с мазнините, оставени от отпечатъците от пръсти.

На флуоресцентно осветление не бяха забелязани никакви шарки от бяла смола. Също така и в затъмнена стая под насочения сноп на халогенна лампа от най-различни ъгли кутиите си оставаха чисти.

Размазването с четка на черен магнитен прах също не доведе до нищо. Дори след вана от родамин 6G и сканиране в затъмнена стая с призрачните лъчи на лазерен генератор на водоохладени йони от аргон по предметите не се откриха издайническите светещи кълбовидни следи.

Безименният преследвач се пазеше много внимателно да не оставя подобни доказателства.

Въпреки това Итън проявяваше същата предпазливост в прегледа на тази шеста пратка, както и на предишните пет. Беше сигурно, че няма опасност да се повредят отпечатъци от пръсти, но той можеше да реши да провери по-късно.

Сряза седем от бодовете с ножичката и остави последните три да служат като панти.

Подателят сигурно беше третирал ябълката с лимонов сок или някакъв друг обикновен кухненски консервант, за да осигури запазването на хубавия й вид. Месото й си бе останало бяло, само с малка ивица от леко почерняване към кожата.

Сърцевината си беше на място, само семките бяха издълбани, за да се отвори място за вкарания предмет.

Итън бе очаквал червей — дъждовен червей, ларва на молец, гъсеница, пиявица, стоножка, метил — някакъв вид червей.

Ала вътре в месото на ябълката беше сгушено око.

За един зловещ миг той допусна, че окото може да е истинско. После видя, че е пластмасово, но с убедително реалистична изработка.

Обаче не беше топче, а полусфера. Дъното й беше плоско, с кукичка за закачване.

Някъде някоя полуослепена кукла продължаваше да се усмихва.

Навярно когато погледнеше тази кукла, преследвачът си представяше прославения обект на маниакалната си омраза обезобразен по същия начин.

Итън се разстрои от това откритие почти в същата степен, както и ако беше намерил истинско око в червената превъзходна.

Под окото, в ямката за семки, се намираше плътно сгънато парченце хартия, леко навлажнено от пропилия се сок. Итън го разгъна и видя, че вътре има напечатан текст — първото директно послание в шестте пратки: