Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

— Там се ходи поединично и само…

— Само какво?

— След като си извършил свещената парикарма около Кайлас. Планината те прочиства. Като си по-чист, можеш да оцелееш.

— А „непречистените“ оцеляват ли?

— Не.

— Никога ли?

— Никога!

Знаех, че вече съм направил парикарма, затова също имах шанс да… оцелея.

— А как умират хората там?

— Обикновено молят тялото им да се вкамени — монахът ме погледна сякаш с чувство на вина, убеден, че за един европеец понятието да се вкамениш изглежда глупаво и фантастично.

— И какво? Някой вкаменил ли се е?

— Да се вкамениш, е щастие. Бог е дарявал само избраници. За обикновените хора то е недостъпно. Обикновените просто умират.

— Значи — да се вкамениш… — повторих аз.

— Да се вкамениш, е нещо много хубаво — простодушно добави монахът.

Вече знаех за феномена сомати. Известно ми беше, че йога от най-висок ранг е в състояние по време на медитация да прехвърли водата на своя организъм (така ми се струва!) във вода от четвъртото състояние. После той спира обмяната си и тялото му изпада в така нареченото каменнонеподвижно състояние, в което се запазва хиляди и дори милиони години. Неизвестно защо интерпретирах хипотетичната вода от четвъртото състояние като вода, подобна на онази, която се съдържа в хрущялите. Известно е, че те проявяват склонност към минерализация, тоест към натрупване на минерални вещества — по-точно на калциеви соли. Оттук следваше изводът, че тялото на човека в сомати може да претърпи минерализация или да се вкамени. „Нима състоянието сомати не е вечно? Съществува ли опасност тялото да се вкамени?“, помислих си аз.

Като разсъждавах наум по този въпрос, предположих, че сигурно „отгоре се вижда всичко“. Може би такова количество на тела в състояние на сомати е излишно за Генофонда на човечеството? Възможно е духът на дадено тяло, който живее на онзи свят, да е извършил грях и да се налага тялото да бъде ликвидирано. Или хората са изпаднали в сомати при неподходящи температурни условия и затова тялото започва да деградира или се вкаменява.

— Дун вяо као? — обади се Лан-Вин-Е.

— Пита за какво сте се замислил — сконфузено промълви Тату.

— Ами отговорете му, че не знаете. Вие наистина не знаете за какво мисля.

— Дан ме — отвърна Тату. Настъпи минутна пауза.

— Дали на Мястото на гладния дявол има вкаменени хора? — прекъснах пръв паузата.

— Има, има — отговори монахът. — Осмина са.

— Какви са те?

— Големи.

— Седят или стоят?

— Разбира се, седят.

— Как?

— Под формата на триъгълници, като… триъгълни каменни блокове.

— Не ви разбрах.

— Медитиращият човек винаги прилича на триъгълник.

— Къде по-точно са те?

— Дайте да ви нарисувам мястото.

Монахът взе експедиционния ми дневник и започна да рисува. Бог не му беше дал способности на художник, но изтърпях до края, като постоянно го засипвах с уточняващ въпроси.

Мястото се намираше недалеч от малка рекичка. Между скалите имало площадка, където били разположени осем „тела на вкаменени хора“. Те приличали на триъгълници, но всеки от тях запазвал индивидуалните си черти. Височината им достигала два или дори пет метра, може би и повече. Били разположени в една редица, ориентирана от северозапад на югоизток. Наблизо се намирал горещ минерален извор, в който имало кръгли камъни, а светената вода била с три различни вкуса. На две места се издигали пясъчни дюни със свещен пясък, подходящ за лечебни цели.

— Защо смятате, че триъгълните каменни блокове са тела на вкаменени хора? — попитах го аз.

— Как така? — учуди се той. — При медитация в позата на Буца човек винаги образува триъгълник. Той се стреми към това. Там се крие целият смисъл на медитацията.

— Не са ли малки пирамиди?

— Какво говорите! Пирамида е например Малкият Кайлас. Вкаменените хора наричаме понякога статуи, макар да е неправилно. Между другото, всяка от тях има своето название.

— Знаете ли ги?

— Ами… да — започна да си припомня монахът. — Пишете!

Взех експедиционния дневник и написах следното:

1. Пема-Сам-боа, 2. Соге-торче-чан, 3. Пема-Кялбао, 4. Санго-Таго, 5. Лонден-чази, 6. Чаня-санги, 7. Торче-толи, 8. Пема Джунгни.

— И какво означават?

— Означават различните прояви на един и същи човек.

— Как да ви разбирам?

— Всеки човек се проявява по различен начин — с недоумение ме погледна той.

— В какво?

— Как в какво? В тялото. Къде другаде!?

— Искате да кажете, че един и същи човек се е вкаменявал осем пъти, така ли? — учудих се аз.