Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Кегс ме целуна по бузата и ме изпрати до тоалетната, застана отвън, докато се погрижа за себе си, и след това се върна с мен до кухнята.

— Пазете се от сина на домакина — обяви той пред всички момичета.

— Казах ви — изкикоти се Хоуп.

Същата вечер Кегс ни изпрати чак до апартамента. На следващия ден Гилиан изслуша какво се е случило със загрижено, смръщено лице, а след това ни заръча да не се тревожим прекалено, защото клиентите се били върнали в Мериленд. Или поне така си мислел.

След две седмици, когато един следобед с Ноеми си тръгвахме от библиотеката, случайно срещнахме две нейни съученички. Аз я оставих с тях и ѝ казах, че мога и сама да се прибера. Минах три пресечки и тогава нещо ме прониза. Преди дори да успея да извикам, краката ми се подгънаха и светът почерня.

— Посред бял ден по улиците на Ню Йорк? — пита скептично Едисън.

— Както казах, повечето хора в Ню Йорк не задават прекалено много въпроси, а бащата и синът успяваха да бъдат много чаровни, когато поискаха. Сигурна съм, че са дали добро обяснение на хората около нас.

— И се събуди в Градината?

— Да.

Вратата се отваря и зад нея се показва следователка. Натиснала е дръжката с ханша си, тъй като ръцете ѝ са заети с пакети с храна и напитки. Почти ги изпуска на масата и благодари на Виктор, който ѝ помага да задържи картонената поставка за напитките.

— Има хотдог, хамбургери и пържени картофки — изрежда Ивон. — Не бях сигурна какъв е вкусът ви, затова ги накарах да сложат подправките отделно. На момичето му трябва известно време, за да осъзнае, че се обръщат към нея, след което само благодари.

— Нещо ново от Рамирес? — пита Едисън. Тя свива рамене.

— Нищо важно. Идентифицирали са още едно момиче, две от тях са съобщили имената и адресите си, или поне частично адресите. Семейството на едно от момичетата се е преместило в Париж. Горкичкото.

Докато разпределя храната, Виктор гледа как Инара изучава криминоложката. В изражението ѝ има въпроси, но той не може да ги отгатне. След миг тя поклаща глава и посяга към пакетче кетчуп.

— Сенаторът? — пита Едисън.

— Все още е във въздуха, трябвало е да заобиколят буреносен фронт.

Е, желанието на Виктор почти се сбъдва.

— Благодаря, Ивон.

Следователката почуква слушалката в ухото си.

— Ако има нещо интересно, ще те държа в течение. — Тя кимва на Инара и излиза от стаята. Няколко секунди по-късно огледалото леко се разклаща, щом вратата на стаята за наблюдение се затваря.

Виктор хвърля поглед към Инара, докато изстисква горчица и зеленчуков сос върху хотдога си. Не е сигурен дали да зададе въпроса. Никога не се е чувствал несигурен в динамиката на силите в стаята, нито когато разговаря с жертви, но пък и тя не е типична жертва. Това е поне половината от проблема. Свежда лице към храната, защото не иска да даде на момичето да разбере, че гримасата му е насочена към нея.

Едисън го прави вместо него. А би трябвало да е по-съобразителен.

— Не беше изненадана, когато чу за сенатор Кингсли.

— Трябваше ли?

— Значи всички сте знаели истинските си имена.

— Не. — Тя изстисква кетчуп върху кюфтето и картофките си, след това пъха картофче в устата си.

— Тогава как…

— Някои не могат да спрат да говорят за семействата си. Предполагам, че се страхуват да не ги забравят. Обаче без имена. Равена каза, че майка ѝ е сенатор. Това беше всичко, което знаех.

— Истинското ѝ име е Патрис — казва Едисън. Инара само свива рамене.

— Как наричаш Пеперуда в преход между Градината и Навън?

— Е? Как ги наричаш?

— Предполагам, че зависи от това дали майка ти е сенатор или не. Колко ще ѝ навредите, ако я принудите да стане Патрис, преди да е готова да се откаже от Равена? — Тя отхапва голяма хапка от хамбургера и започва да дъвче бавно със затворени очи. Тих звук като стон се изтръгва от нея и лицето ѝ се отпуска от удоволствие.

— Май отдавна не си яла вредна храна? — пита Едисън с неохотна усмивка. Тя кима.

— Лорейн бе получила строги указания да готви полезни ястия.

— Лорейн? — Едисън грабва бележника си и обръща няколко страници. — Парамедиците са прибрали жена на име Лорейн. Казала им е, че е служителка. Искаш да кажеш, че е знаела за Градината?

— Тя живее там.

Виктор се взира в нея и смътно долавя, че по хотдога му се стича сос, който капе върху салфетката. Инара не бърза с храната и не проговаря, докато и последният картоф не е изчезнал.

— Май вече споменах как някои момичета се опитваха да се подмазват?