Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Макар тенът да изглеждаше изкуствен.

Беше по-дълбоко от това. Някаква жестокост, която прозираше под иначе чаровната му усмивка, нещо в начина, по който ни наблюдаваше, докато се движехме из стаята. До него баща му изглеждаше съвсем чаровен и мълчаливо ни благодареше за усилията с добродушната си усмивка. Спря ме с два пръста, опрени до китката ми — прекалено фамилиарно, но не заплашително.

— Хубава татуировка, скъпа.

Сведох поглед към цепката на полата си. Всички в апартамента, дори и Катрин, си бяхме направили еднакви татуировки при едно излизане преди няколко месеца — още ни се струваше абсурдно и не можехме добре да го обясним освен с факта, че повечето бяхме подпийнали и Хоуп ни навиваше, докато най-накрая не се предадохме. Намираше се от външната страна на десния ми глезен, точно над кокалчето, и имаше елегантен дизайн от плъзгащи се черни линии. Хоуп го бе избрала. София, другата трезвеница, се обяви против пеперудата, тъй като била прекалено банална и толкова типична, но Хоуп не отстъпи. Можеше да бъде много непреклонна, когато решеше — нарече я ритуална пеперуда. Обикновено на работа бяхме задължени да крием татуировките си под дрехите или под пласт грим, но заради темата на събитието Гилиан ни позволи да ги оставим открити.

— Благодаря. — Налях му шампанско в чашата.

— Харесваш ли пеперудите?

Не особено, но ми се стори, че не е уместно да го споменавам, като се имаше предвид темата на партито.

— Красиви са.

— Да, но като повечето красиви същества живеят много кратко. — Светлозелените му очи се плъзнаха от татуировката на глезена нагоре по тялото ми и накрая се усмихнаха, взрени в моите. — Не само татуировката е хубава.

Отбелязах си наум да предупредя Хоуп, че старецът е точно толкова откачен, колкото и синът му.

— Благодаря ви, сър.

— Изглеждаш ми млада, за да работиш в такъв ресторант.

Никой преди не ми бе казвал, че съм прекалено млада.

Втренчих се в него малко по-дълго, отколкото трябваше, и долових как в светлите му очи проблесна някакво задоволство.

— Някои от нас са по-стари от годините си — изтърсих накрая и веднага се наругах. Последното нещо, което ми трябваше, бе някой богат клиент да убеди Гилиан, че лъжех за възрастта си.

Той не каза нищо, когато минах на следващата чаша, но усещах погледа му върху мен по целия път обратно към кухнята.

По време на втората половина от представянето се вмъкнах в съблекалнята, за да си взема тампон от чантата. Когато се обърнах, за да тръгна към тоалетната, синът стоеше на входа. Изглеждаше около двайсет и пет годишен, но докато бях сама с него в малката стая, определено усетих заплашителното му излъчване, присъщо на човек с по-голям опит. Обикновено не признавах Хоуп за много прозорлива, но в случая беше права — имаше нещо сбъркано в този мъж.

— Съжалявам, но тук се допуска само персонал.

Той не ми обърна внимание. Продължаваше да стои на входа. Протегна ръка и бутна върха на едното крило.

— Баща ми има изключителен вкус, не мислиш ли?

— Господине, трябва да напуснете. Тук не се допускат клиенти.

— Знам, че от теб се очаква да го кажеш.

— И го казвам. — Кегс, едно от момчетата, които почистваха масите, грубо го избута с рамо. — Собственикът със съжаление ще ви накара да напуснете ресторанта, но ще го направи, без да се разкайва, ако не се върнете на партито.

Непознатият го огледа, но Кегс беше висок здравеняк, напълно способен да разхвърля хората като бирени кегове, откъдето идваше и прякорът му. Непознатият се намръщи, кимна и се отдалечи. Кегс го наблюдаваше, докато зави зад ъгъла и влезе в главната зала.

— Добре ли си, хубавице?

— Да, благодаря.

Наричахме го нашето момче най-вече защото Гилиан винаги го зачисляваше към нашите сектори и той, на свой ред, ни смяташе за неговите момичета.

Независимо дали работеше или не, Кегс винаги изпращаше до метрото сервитьорките, които затваряха ресторанта, и ги качваше на влака. Той беше единственият, който необяснимо пренебрегваше правилата на Гилиан за татуировките и пиърсинга. Вярно, беше момче за всичко, а не сервитьор, и не общуваше с клиентите, но въпреки това те го забелязваха. Гилиан никога не коментираше пробитите му уши, пиърсингите на веждата, устната и езика му, големите, черни и пълни със символика татуировки по целите му ръце, които почти прозираха под официалната му бяла риза. Показваха се изпод маншетите по опакото на дланите му и нагоре по тила му, когато не бе покрит от дългата му коса. Понякога я вдигаше нагоре и тогава се виждаха и татусите, които се катереха по обръснатата долна половина на черепа му.