Стивен Кинг - Ако има кръв

Нямам представа откъде дойде идеята за „Животът на Чък“. Знам само, че един ден ми хрумна билбордът с надпис „Благодарим ти, Чък!“ и снимка на мъжа с надпис 39 СТРАХОТНИ ГОДИНИ. Мисля, че написах разказа, за да разбера каква е историята на билборда, но не съм много сигурен. Мога да кажа само, че винаги съм имал усещането, че всеки от нас — от властимащите до момчетата, които мият чинии в закусвалните, и момичетата, които сменят чаршафите в крайпътните мотели — съдържа в себе си целия свят.

При едно пътуване до Бостън видях мъж да свири на барабани на Бойлстън Стрийт. Хора минаваха покрай него и почти не го забелязваха, а кошницата, която беше оставил (не беше Вълшебна шапка), не можеше да се похвали с много дарения. Запитах се какво ли ще стане, ако някой, някой Костюмар например, се спре и започне да танцува като Кристофър Уокън във великолепния клип на Фатбой Слим към песента „Weapon of Choice“. Връзката с Чък Кранц — олицетворение на Костюмара — се получи естествено. Включих го в историята и го оставих да танцува. Обичам да танцувам, харесва ми как танцът освобождава душата и сърцето, и писането на тази история ми донесе истинска радост.

След като написах два разказа за Чък исках да напиша и трети, който да ги свърже в една цялостна история. „Първо действие: Съдържам множествата“ написах една година след първите два. Дали трите разказа — представени в обратен ред като филм, който започва от края — са успешни, ще преценят читателите.

Нека прескоча напред към „Плъх“. Нямам никаква представа как ми хрумна тази история. Знам само, че за мен това е злокобна приказка и ми даде възможност да напиша нещо за загадките на въображението и как пренасяме идеите от там върху страницата. Трябва да добавя, че лекцията на Джонатан Франзен, за която говори Дрю, е измислена.

И накрая, но не на последно място, разбира се: „Ако има кръв“. Основата на сюжета съществуваше в главата ми от поне десет години. Започнах да забелязвам, че някои телевизионни репортери като че ли винаги пристигат първи на места, където са се случили ужасяващи трагедии: самолетни катастрофи, масови убийства, терористични атаки, смъртта на известни личности. Тези репортажи почти винаги оглавяват местните и националните новинарски емисии; всички в бранша са запознати с израза: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. Историята стоеше ненаписана, защото някой трябваше да надуши следата на свръхестественото същество, което се представя за телевизионен кореспондент и се храни с кръвта на невинни жертви. Не можех да измисля кой да бъде този герой. Тогава, през ноември 2018 г., осъзнах, че отговорът е бил пред очите ми: Холи Гибни, разбира се.

Обичам Холи, съвсем простичко е. Тя трябваше да играе незначителна роля в „Мистър Мерцедес“, чудата героиня, която се появява за малко. Вместо това тя открадна сърцето ми (и почти цялата книга). Винаги ми е любопитно какво прави Холи и как се чувства. Когато се върна при нея, с облекчение установявам, че си пие редовно хапчетата и продължава да не пуши. Освен това, честно, ми беше любопитно какви обстоятелства я бяха направили такава, каквато е, и реших да разгледам и този въпрос малко по-подробно… доколкото обогатяваше историята, разбира се. Това е първият самостоятелен случай на Холи и се надявам да се е получил добре. Изказвам специална благодарност на специалиста по асансьорна техника Алан Уилсън, който ми обясни подробно как работят модерните компютризирани асансьори и какво може да им се повреди. Естествено, взех тази информация и малко я промених, тъй че ако разбирате от тези работи и смятате, че съм объркал нещо, винете мен — и нуждите на историята, — а не него.

Покойният Ръс Дор ми помогна за „Телефонът на господин Хариган“. Това беше последната творба, по която работихме заедно, и той ужасно ми липсва. Благодаря на Чък Верил, моя агент (който най-много хареса „Плъх“), и на целия си екип в „Скрибнър“, включително (но не само) на Нан Греъм, Сюзън Молдоу, Роз Липъл, Кейти Ризо, Джея Микели, Катрин Монахан и Каролин Рийди. Благодаря на Крис Лотс, моя агент, отговарящ за правата на книгите ми в чужбина, и на Ранд Холстън от агенция „Парадайм“ в Лос Анджелис. Той се занимава с правата за филми и телевизионни сериали. Големи благодарности — и много обич — изпращам на децата си, внуците си и на моята съпруга Табита. Обичам те, скъпа.

Накрая, но не на последно място, благодаря на теб , Верни читателю, задето отново дойде с мен на това пътешествие.