Стивен Кинг - Ако има кръв

— Никога — каза той.

— Какво, скъпи? — Тя продължаваше да разтрива гърба му.

— Ракът на панкреаса. Мислех, че ще умре от него, както се случва на почти всички заболели. Никога не ми е минавало през ум, че ще се случи подобно нещо. — Той изплакна уста директно от чешмата и изплю водата. — Никога.

Погребението — за което Дрю си мислеше наум като ПОГРЕБЕНИЕТО — се проведе четири дни след катастрофата. По-малкият брат на Ал помоли Дрю да каже няколко думи. Дрю отказа с оправданието, че е твърде шокиран, за да успее да каже нещо свързано. Наистина беше шокиран, това беше безспорно, но истинският му страх беше, че думите ще се обърнат срещу него, както бяха направили, докато пишеше „Селото“ и другите два недовършени романа след него. Страхуваше се — наистина се страхуваше, — че ако излезе пред параклис, пълен с опечалени роднини, приятели, колеги и студенти, от устата му ще излезе: Плъхът! Виновен е шибаният плъх! А аз го насъсках!

Луси плака по време на цялото опело. Стейси плака с нея, не защото познаваше добре семейство Стампър, а от солидарност с майка си. Дрю седеше смълчан, прегърнал Брандън през рамо. Не гледаше двата ковчега, а галерията. Сигурен беше, че ще види плъх да прави триумфална обиколка по лъскавия махагонов парапет, но не видя нищо. Естествено, че не видя. Нямаше плъх. Към края на службата осъзна, че е глупаво да си въобразява подобно нещо. Знаеше къде се намира плъхът и това място беше на километри от тук.

През август (а какъв горещ август само беше) Луси реши да заведе децата до Литъл Комптън, Роуд Айланд, за да прекарат няколко седмици на морския бряг с родителите ѝ и семейството на сестра ѝ, като оставят Дрю в тихата къща, където да работи върху редактирания ръкопис на „Горчива река“. Той каза, че ще раздели работата на две и по средата ще си направи почивка и ще отиде до хижата на баща си. Каза, че ще пренощува там и ще се върне на следващия ден, за да продължи работа по ръкописа. Наели бяха Джак Колсън.

— Младия Джаки — да извози останките от разбитата барака; Джаки на свой ред беше наел майка си да почисти хижата. Дрю каза, че иска да види какво са свършили. И да си вземе часовника.

— Нали не смяташ да започнеш нова книга, докато си там? — попита с усмивка Луси. — Не бих имала нищо против. Последната се получи много добре.

Дрю поклати глава.

— Нищо подобно. Мислех си, че трябва да продадем хижата, скъпа. Всъщност отивам да си взема сбогом.

Табелите върху бензиновата колонка пред Смесения магазин си бяха същите ПЛАЩАНИЯ САМО В БРОЙ, ОБИКНОВЕН БЕНЗИН, БЕГЪЛЦИТЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ и БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ АМЕРИКА. Мършавата млада жена зад щанда също си беше почти същата; металното гвоздейче го нямаше, но халката на носа си беше на мястото. И се беше изрусила. Вероятно защото блондинките се забавляват повече.

— Пак вие — каза тя. — Само че с друга кола. Нямахте ли шевролет „Събърбан“?

Дрю погледна навън към шевролета „Екуинокс“ — който плати наведнъж и още не беше навъртял 11 000 километра — до самотната ръждясала колонка.

— Събърбанът не беше вече същият след последното ми идване тук — отвърна той. — Всъщност и аз не бях същият.

— Дълго ли ще останете?

— Не и този път. Съжалявам за Рой.

— Трябваше да отиде на лекар. Нека ви послужи за урок.

Ще искате ли нещо друго?

Дрю си купи хляб, салам и стек бира.

Всички довети от бурята листа и клони бяха почистени от двора, а бараката я нямаше, сякаш никога не бе стояла там. Младия Джаки беше прекопал и сега на мястото растеше прясна трева. Както и пъстри цветя. Верандата беше ремонтирана и на нея имаше два нови стола, евтини, вероятно от „Уолмарт“ в Преск Айл, но не изглеждаха зле.

Вътре хижата беше чиста и подредена. Прозорчето на печката на дърва беше почистено от саждите, а котлоните блестяха. Както и прозорците, кухненската маса и дъсченият под, който изглеждаше и лакиран освен измит. Хладилникът отново беше изключен и стоеше отворен, пак празен, с изключение на кутийка със сода „Арм & Хамър“. Сигурно беше нова. Ясно беше, че вдовицата на Стария Бил е свършила безупречна работа.

Само на шкафа до мивката имаше следи от пребиваването му миналия октомври: фенерът, тубата с бензин, пакетче дражета против кашлица, няколко пакетчета от прахчетата за главоболие „Гуди“, половин шише от „Лекът на д-р Кинг за кашлица и настинка“ и ръчният му часовник.