Стивен Кинг - Ако има кръв

— Нима мислиш, че книгата ще се чете?

— Разбира се. — Ал като че ли смяташе, че това се подразбира. — Освен ако агентът ти не е пълен тъпак, ще я продаде с лекота. Може би дори за доста пари. — Той изгледа Дрю. — Май не те вълнува толкова, ако изобщо си мислил по въпроса. Искаше просто да го направиш, нали? Поне веднъж да скочиш от кулата в басейна на кънтри клуба, без да се уплашиш и да слезеш разтреперан по стълбите.

— Уцели десетката — каза Дрю. — А ти… Ал, изглеждаш страхотно.

— Чувствам се страхотно. Лекарите само дето не ме нарекоха чудо на медицината и през първата година ще ходя на изследвания на всеки три седмици, но последната ми среща с шибаните системи за химиотерапия е днес следобед. Но според изследванията съм здрав като плъх.

Този път Дрю не подскочи и дори не го помоли да повтори. Знаеше какво всъщност беше казал старият декан, както знаеше и че просто понякога чува друга дума. Тя беше като треска, забила се в съзнанието му вместо под кожата му. Повечето трески излизаха сами, без да предизвикат инфекция. Сигурен беше, че с тази ще стане така. Все пак Ал беше добре. Изпълняващият желания плъх в хижата беше само сън. Или плюшена играчка. Или плод на въображението му.

Който израз предпочитате.

До: drew1981@gmail.com

Агенция „Елис Дилдън“ 19 януари 2019

Дрю, мили мой — Колко се радвам да получа вест от теб, мислех си, че си умрял и просто не съм видяла некролога! (Шегувам се! ) Роман, след всички тези години, колко вълнуващо. Изпрати го веднага и ще видим какво можем да направим. Но трябва да те предупредя, че пазарът едва мърда напоследък, освен ако не става въпрос за книга за Тръмп и обкръжението му.

ХХХ

Ели

Изпратено от електронните ми робски окови

До: drew1981@gmail.com

Агенция „Елис Дилдън“ 1 февруари 2019

Дрю! Дочетох я снощи! Книгата е WUNDERBAR! Дано не планираш да натрупаш несметни богатства от нея, но съм сигурна, че ще бъде издадена, и имам усещане, че ще получиш приличен аванс. Може би повече от приличен. Не е изключено да има и търг.

Освен това ми се струва, че тази книга би могла (и би трябвало) да ти създаде име. Убедена съм, че след като „Горчива река“ излезе, отзивите ще са сладки като мед. Благодаря ти за прекрасната екскурзия в Дивия запад!

ХХХ

Ели

ПП: Остави ме да гадая! Онзи стар плъх застреля ли Джим Ейврил????

Е.

Изпратено от електронните ми робски окови

За „Горчива река“ действително се организира търг. Проведе се на 15 март, деня, в който последната буря за сезона удари Нова Англия (Зимната буря Таня според канала с прогнозата за времето). Три от петте най-големи нюйоркски издателства участваха и „Пътнам“ спечели. Авансът беше 350 000 долара. Не сума като за Дан Браун или Джон Гришам, но достатъчна, както каза Луси, докато го прегръщаше, за висшето образование на Бран и Стейси. Тя извади бутилка „Дом Периньон“, която беше запазила (обнадеждено). Това се случи в три следобед, когато още бяха в празнично настроение.

Вдигнаха наздравица за книгата, за автора на книгата, за жената на автора на книгата и за невероятните деца, пръкнали се от слабините на автора на книгата и жената на автора на книгата, и бяха доста подпийнали, когато в четири телефонът иззвъня. Обаждаше се Кели Фонтейн, административната асистентка във Факултета по английски език от незапомнени времена. Плачеше. Ал и Надин Стампър бяха мъртви.

Ал трябвало да отиде на изследвания в „Мейн Медикъл“ същия ден („През първата година ще ходя на изследвания на всеки три седмици“, спомняше си Дрю).

— Могъл е да отложи прегледа — каза Кели, — но го знаеш какъв е Ал, а Надин е същата като него. Малко сняг няма да ги спре.

Катастрофата станала на шосе 295, на няма и километър от болницата. Камион се подхлъзнал на леда, помел странично малката тойота на Надин Стампър и я изстрелял като бълха. Колата се преобърнала и паднала по покрив.

— Божичко! — възкликна Луси. — И двамата са мъртви. Какъв ужас. И то точно когато той оздравяваше!

— Да — съгласи се Дрю. Беше изтръпнал целият. — Оздравяваше, нали? — Като изключим раздразнения плъх. Сам го беше казал.

— Ела да поседнеш — каза Луси. — Блед си като платно.

Но Дрю нямаше нужда да седи, поне не първоначално. Той изтича до кухненската мивка и повърна шампанското. Докато стоеше там и още го измъчваха сухи пристъпи, и едва усещаше, че Луси му разтрива гърба, си помисли: „Ели смята, че книгата ще излезе следващия февруари. Дотогава ще правя всичко, което ми каже редакторът, а после ще участвам във всички рекламни събития. Ще играя по правилата. Ще го направя за Луси и децата. Но няма да напиша друг роман“.