Стивен Кинг - Ако има кръв

Пепелта беше изгребана от камината. Заредена беше с нови дъбови цепеници, тъй че Дрю предположи, че Младия Джаки или е наел някой да почисти комина, или го е почистил сам. Много съвестна постъпка, но в тази августовска жега нямаше да има нужда от огън. Отиде до камината, коленичи и изви глава, за да погледне нагоре в черната паст на комина.

— Там ли си? — провикна се той… при това без никакви притеснения. — Ако си там, слез. Искам да говоря с теб.

Никой не отговори, разбира се. Дрю си каза отново, че не е имало никакъв плъх, само че имаше. Треската не излизаше. Плъхът беше в главата му. Но и това не беше напълно вярно, нали?

От двете страни на почистената камина все още стояха два сандъка, в единия нови подпалки, в другия играчки — онези, оставени от неговите деца и от децата на семействата, на които Луси беше давала хижата през няколкото години, в които я бяха пускали под наем. Грабна сандъка и го изсипа. В първия момент си помисли, че плюшеният плъх не е вътре, и го прониза паника — необяснима, но напълно реална. Тогава видя, че се е изтърколил под огнището и се подават само платнената му задница и тънката опашка. Каква грозна играчка!

— Мислеше си, че ще се скриеш, а? — попита той. — Няма да ми избягаш, господинчо.

Занесе плъха до мивката и го пусна вътре.

— Имаш ли да ми кажеш нещо? Да ми дадеш обяснение? Може би да се извиниш? Не? А предсмъртни думи имаш ли? Преди беше доста бъбрив.

Плюшеният плъх нямаше какво да каже, тъй че Дрю го заля с бензин от тубата и го запали. След като от животното остана само пушеща зловонна купчинка, пусна водата и угаси останките. Под мивката имаше няколко хартиени торби. Изгреба с шпатула каквото беше останало в една от тях. Занесе торбата до потока Годфри, хвърли я вътре и я проследи с поглед как се носи по течението. После седна на брега и огледа гората в тихия, горещ и прекрасен ден.

Когато слънцето започна да залязва, влезе вътре и си направи два сандвича със салам. Сухички бяха — забравил беше да вземе кетчуп или майонеза, — но имаше бира, с която да ги прокара. Изпи три кутийки, седнал на стария фотьойл, докато четеше един от романите на Ед Макбейн за 87-и участък.

Понечи да отвори четвърта бира, но размисли. Прецени, че именно тя ще му докара махмурлук, а искаше да тръгне рано на другата сутрин. Приключил беше с хижата. Както и с писането на романи. Създал беше само един, единственото му дете, което го чакаше, за да приключи с него. Романът, който беше коствал живота на приятеля му и неговата съпруга.

— Не ми се вярва — каза той, докато се качваше по стълбите. На върха погледна надолу към голямата стая, където бе започнал книгата и където — поне за известно време — вярваше, че ще умре. — Само че вярвам. Наистина вярвам, че е така.

Съблече се и си легна. Бирите бързо го приспаха.

Дрю се събуди посред нощ. Спалнята беше обляна в сребристо сияние от светлината на пълната августовска луна. Плъхът седеше върху гърдите му и се взираше в него с изпъкналите си черни очички.

— Здравей, Дрю. — Устата на плъха не помръдваше, но гласът без никакво съмнение идваше от него. При предишния им разговор Дрю беше болен и трескав, но помнеше този глас много добре.

— Махай се от мен — прошепна той. Искаше да го пропъди с удар (искаше да издуха плъха , така да се каже), но нямаше никаква сила в ръцете.

— Стига, стига, не се ядосвай. Ти ме повика и аз дойдох. Нали така става в приказките? А сега, с какво мога да ти помогна?

— Искам да разбера защо го направи.

Плъхът се надигна и сви предните си розови лапички пред гърдите.

— Защото ти поиска. Изпълних желанието ти, забрави ли?

— Сключихме сделка .

— О, вие университетските преподаватели с вашата семантика.

— Сделката беше Ал — настояваше Дрю. — Само той . Понеже така и така щеше да умре от рак на панкреаса.

— Не помня да си уточнявал нещо за рак на панкреаса — каза плъхът. — Греша ли?

— Не, но предположих…

Плъхът поглади муцуната си с лапи, завъртя се два пъти — от усещането как задните лапи се движат, дори през одеялото, на Дрю му се догади — и после отново се вгледа в него.

— Така е с вълшебните желания. Коварни са. Има много клаузи с дребен шрифт. В най-добрите приказки това е казано пределно ясно. Мисля, че го обсъдихме още тогава.

— Добре, но Надин Стампър нямаше нищо общо! Тя не беше част от… договорката ни!

— Но и не беше изрично изключена — отговори плъхът с педантичен тон.