Стивен Кинг - Ако има кръв

— Мога да работя тук — каза той. — Да. — Подскочи от звука на собствения си глас — все още напрегнат от срещата с Мама Лос — и се разсмя.

Нямаше нужда да проверява дали има ток, защото видя мигащата червена лампичка на стария телефонен секретар на баща си, но въпреки това светна лампата на тавана, тъй като следобедът гаснеше. Отиде при телефонния секретар и го пусна да чуе съобщението.

— Дрю, обажда се Луси. — Гласът ѝ беше накъсан, все едно се обаждаше от двайсет хиляди левги под водата, и Дрю си спомни, че старата машина всъщност е просто касетофон. Невероятно беше, че още работи. — Три и десет е и малко се тревожа. Пристигна ли? Обади ми се веднага, щом стигнеш.

Досмеша го, но се и подразни. Дошъл беше тук, за да не го разсейват, а най-малко му трябваше Луси да го проверява час по час през следващите три седмици. Е, тя имаше основателни причини да се тревожи. Можеше да е претърпял злополука по пътя или колата му да се е счупила по Лайняния път. Но нямаше основание да се тревожи, че е превъртял заради книга, която още дори не бе започнал да пише.

Това го подсети за една лекция, която Факултетът по Английски език беше организирал преди пет-шест години. Джонатан Франзен беше говорил пред пълна зала за изкуството на романа. Казал беше, че кулминацията в писането на един роман всъщност настъпва преди писателят да започне да го пише, когато всичко е все още само във въображението му.

„Дори най-ясните моменти от онова, което е в съзнанието ви, се губят в превода“, казал беше Франзен. Дрю помнеше как тогава си помисли, че е много самовлюбено от негова страна да приема, че при всички писатели е така.

Вдигна телефона (слушалката беше от старите с форма на гиричка, черна и невероятно тежка), чу стабилен сигнал и се обади на мобилния на Луси.

— Пристигнах — каза ѝ. — Не, нямаше никакви проблеми.

— О, добре. Как е пътят? Как е хижата?

Говориха доста време, после се чу със Стейси, която тъкмо се беше прибрала от училище и настояваше да ѝ дадат телефона. После Луси се обади отново и му напомни да смени съобщението на телефонния секретар, защото от старото я побиват тръпки.

— Мога да обещая единствено, че ще опитам. Тази джаджа сигурно е била върхът на модерната технология през 70-те, но това е било преди половин век.

— Опитай се. Видя ли диви животни?

Той си спомни за Мама Лос с приведената глава, докато размишляваше дали да го нападне и да го стъпче до смърт.

— Само няколко врани. Луси, искам да пренеса багажа преди залез, ще ти звънна после.

— Обади се към седем и половина. Тогава ще можеш да говориш с Брандън, ще се е прибрал. Днес ще вечеря у Ранди.

— Разбрано.

— Нещо друго интересно? — В гласа ѝ като че ли се долавяше тревога, но може и просто да си въобразяваше.

— Не. На Западния фронт нищо ново. Обичам те, скъпа.

— И аз те обичам.

Дрю остави старомодната слушалка на вилката и заговори на празната хижа:

— А, да, миличка, забравих да ти кажа нещо. Стария Бил си пръснал мозъка отпред.

И се шокира от себе си, когато се разсмя.

Докато пренесе багажа и провизиите, вече минаваше шест и беше огладнял. Пусна крана в кухнята и след кратко гъргорене и потракване в тръбите, чучурът избълва на няколко пъти пръски мътна вода, която постепенно потече на студена и бистра равномерна струя. Той напълни една тенджера, включи готварската печка (тихото жужене на големия котлон му навя спомени за някогашни вечери в хижата) и зачака водата да заври, за да сложи спагетите. Имаше и сос. Луси беше пъхнала шише „Рагу“ в един от кашоните с провизии. Той самият би забравил.

Замисли се дали да не стопли и консерва грах, но се отказа. Беше на къмпинг и щеше да се храни както подобава. Без алкохол обаче; не беше взел никакъв и не беше купил от Смесения магазин. Ако работата потръгнеше, както очакваше, може би щеше да се почерпи със стек „Бъдуайзър“ следващия път, когато отидеше до магазина. Можеше дори да намери продукти за салата, макар че що се отнасяше до пресните зеленчуци, Рой Деуит смяташе, че царевицата за пуканки и киселите краставички са предостатъчно. Може би зареждаше по някоя консерва с кисело зеле за клиенти с екзотичен вкус.

Докато водата заври и сосът се стопли, Дрю пусна телевизора, като очакваше да види само снежинки. Вместо това излезе син екран с надпис ДИРЕКТ ТВ СВЪРЗВАНЕ. Съмняваше се, че връзката ще се осъществи, но остави телевизора да довърши. Ако имаше какво да довършва.

Докато тършуваше из един от долните шкафове, гласът на Лестър Холт изгърмя в хижата и го стресна толкова силно, че той извика и изпусна гевгира, който тъкмо беше намерил. Когато се обърна, видя вечерната емисия новини на Ен Би Си с ясна като кристал картина. Лестър съобщаваше за поредното фиаско на Тръмп и когато предаде щафетата на Чък Тод за пикантните подробности, Дрю грабна дистанционното и изключи телевизора. Хубаво беше да знае, че работи, но нямаше намерение да се натоварва излишно с Тръмп, тероризъм и данъчна политика.