Стивен Кинг - Ако има кръв

Вижда се, че Барбара иска да направи точно това, но още не тръгва.

— Сигурен ли си, че си добре, Джер?

— Да — отвръща той. — Хайде, върви.

Барбара тръгва по коридора към „Търси се“. Холи опипва врата на Джером, установява, че няма отоци, и му казва да наведе глава. Вижда няколко драскотини на темето и много по-дълбока рана по-надолу, но тилната кост явно е поела (и удържала на) удара. Джером е извадил късмет.

— И аз трябва да се измия — казва той и поглежда към мъжката тоалетна.

— Не, не бива. Май не трябваше и на Барбара да позволявам, но не искам да ѝ се налага да говори с полицаите в… сегашното ѝ състояние.

— Усещам, че имаш план — казва Джером и се обгръща с ръце. — Боже, ужасно ми е студено.

— От шока е. Добре е да пийнеш нещо топло. Бих ти направила чай, но нямаме време. — Внезапно ѝ хрумва страшна мисъл: ако Джером беше хванал асансьора, целият ѝ план — колкото и нескопосан да беше — можеше да се провали напълно. — Защо се качи по стълбите?

— За да не ме чуе той, че се качвам. Дори с най-силното главоболие на света знаех къде е отишъл. Ти беше сама в цялата сграда. — Той замълчава за момент. — Не Козловски. Ондовски .

Барбара се връща с вързоп чисти дрехи в ръце. Отново плаче.

— Холи… видях го как се променя. Главата му стана на желе . И после…

— Какви, за бога, ги говори тя? — пита Джером.

— Няма значение. После ще ти обясня. — Холи я прегръща.

— Измий се и се преоблечи. Барбара? Каквото и същество да е бил, то вече е мъртво. Нали?

— Да — прошепва тя и влиза в тоалетната. Холи се обръща към Джером.

— По телефона ли ме следеше, Джером Робинсън? Или ме е следила Барбара? И двамата ли ме следяхте?

Окървавеният млад мъж пред нея се усмихва.

— Ако обещая повече никога, никога да не те наричам „Холибери“, може ли да запазя мълчание?

Във фоайето, петнайсет минути по-късно.

Панталонът на Холи е тесен на Барбара и крачолите са ѝ къси, но тя успява да го закопчае. Пепелявият цвят започва да изчезва от бузите и челото ѝ. „Ще го преживее — мисли си Холи. — Ще сънува кошмари, но ще го преживее“.

Кръвта по лицето на Джером е засъхнала до напукана коричка. Казва, че има ужасно главоболие, но не му се вие свят. Не му се гади. Холи не е изненадана от главоболието. Има парацетамол в чантата, но не смее да му даде хапче. Несъмнено ще му зашият раната — и ще му направят рентгенова снимка — в спешното отделение, но засега трябва да си уеднаквят показанията. След това тя трябва да приключи с разчистването на собствената си каша.

— Вие двамата сте дошли тук, защото не съм си била вкъщи — казва им. — Помислили сте, че съм в офиса да наваксам с работата, защото съм прекарала няколко дни при майка си. Нали?

Те кимват, готови да следват инструкциите.

— Отишли сте при страничния вход в уличката.

— Защото знаем кода — уточнява Барбара.

— Да. И ви е нападнал крадец. Нали? Те пак кимват.

— Джером, теб те е ударил и се е опитал да сграбчи Барбара. Тя го е напръскала с лютивия спрей в чантата си. По цялото лице. Джером, ти си скочил и се сборичкал с него. Той е избягал. Тогава двамата сте влезли във фоайето и сте позвънили в полицията.

Джером пита:

— Защо сме дошли да те видим?

Холи се стъписва. Не е забравила да върне корекцията в софтуера на асансьора (направила го е, докато Барбара се мие и преоблича в тоалетната, лесна работа) и е прибрала револвера на Бил в дамската си чанта (за всеки случай), но дори не се е сетила да си зададе въпроса, който поставя сега Джером.

— За да отидем за подаръци — казва Барбара. — Искали сме да те замъкнем с нас по магазините. Нали, Джером?

— А, да, вярно — съгласява се той. — Искали сме да те изненадаме. Ти тук ли си била, Холи?

— Не — отвръща тя. — Не съм била тук. Всъщност още ме няма. Обикалям магазините в другия край на града. В момента съм там. Не сте ми се обадили веднага след нападението, защото… ами…

— Защото не сме искали да те тревожим — казва Барбара. — Нали, Джером?

— Точно така.

— Добре. Ще запомните ли цялата история? Те твърдят, че ще я запомнят.

— Значи е време Джером да позвъни в полицията.

— Ти какво ще правиш, Холс?

— Ще почистя. — Холи посочва към асансьора.

— Господи! — възкликва Джером. — Забравих, че долу има труп. Съвсем ми изхвърча от ума.

— Аз обаче не съм забравила. — Барбара потреперва. — Боже, Холи, как ще обясниш, че има мъртвец на дъното на асансьорната шахта?

Холи си спомня какво се е случило с Другия.