Стивен Кинг - Ако има кръв

„Не може всичко да е идеално — мисли си тя. — В живота на всеки се случва по някоя гадост“. Но се случва и да получиш онова, от което имаш нужда. Това е всичко, което един нормален човек може да си пожелае.

А тя е нормална.

Холи трябва да даде показания в кантората на „Макинтайър и Къртис“ в десет часа. Хич не обича да се занимава с това, но е незначителен свидетел по дело за попечителство, тъй че няма да се бави много. Борбата е за един самоед, а не за дете, и това малко намалява напрежението. Единият от адвокатите задава няколко остри въпроса, но след преживяното с Чет Ондовски — и Джордж — разпитът ѝ се струва направо въздържан. Приключва за петнайсет минути. Включва телефона си, щом излиза в коридора, и вижда, че има пропуснато обаждане от Дан Бел.

Но когато му звъни, вдига не той, а внукът му.

— Дядо получи инфаркт — казва Брад. — Отново . Всъщност това му е четвъртият. В болницата е и този път няма да излезе.

Следва дълга хриплива въздишка. Холи чака.

— Той иска да знае как мина при теб. Какво се случи с репортера. Със съществото. Ако му съобщя добри новини, мисля, че ще му е по-лесно да си отиде.

Холи се оглежда, за да се увери, че е сама. Сама е, но въпреки това снижава глас.

— То е мъртво. Кажи му, че е мъртво.

— Сигурна ли си?

Холи си спомня последния му поглед, изпълнен с изненада и страх. Спомня си писъка, докато той — то — падаше в шахтата. Спомня си и за изоставените дрехи на дъното на шахтата.

— О, да, сигурна съм.

— Помогнахме ли? Дядо помогна ли ти?

— Нямаше да се справя без вас. Предай му, че е спасил живота на много хора. Предай му, че Холи му благодари.

— Непременно. — Ново хрипливо поемане на въздух. — Мислиш ли, че има и други като него?

След Тексас Холи щеше да каже, че няма. Но сега не може да е сигурна. Едно е уникално число. Когато имаш двама, започва да възниква закономерност. Тя се смълчава, после дава отговор, на който не вярва непременно… но на който ѝ се иска да вярва. Старецът е бдял от години. От десетилетия. Заслужава да си отиде с победа на сметката.

— Едва ли.

— Добре — казва Брад. — Това е добре. Слава богу, Холи.

Желая ти Весела Коледа.

При дадените обстоятелства тя не може да му пожелае същото, затова просто му благодари.

Има ли наистина още такива същества? Слиза по стълбите вместо с асансьора.

Холи прекарва трийсет минути от коледната сутрин, като пие чай и разговаря с майка си. Тоест слуша обичайната тирада от пасивноагресивни оплаквания на Шарлот (сама на Коледа, болки в коленете, схванат гръб и т. н., и т. н.), подчертани с многострадални въздишки. Най-накрая смята, че без угризения може да приключи разговора, като ѝ обещава, че след няколко дни ще дойде и заедно ще отидат да видят вуйчо Хенри. Казва на майка си, че я обича.

— И аз те обичам, Холи. — След нова въздишка, която намеква, че тази обич е много трудна, Шарлот пожелава на дъщеря си Весела Коледа и тази част от деня приключва.

Остатъкът е по-весел. Прекарва го със семейство Робинсън, доволна да се потопи в техните традиции. В десет часа има лека закуска, последвана от размяна на подаръци. Холи подарява на господин и госпожа Робинсън ваучери за вино и книги. За децата им е доволна да се охарчи малко повече: ден в спа център (с включени маникюр и педикюр) за Барбара и безжични слушалки за Джером.

Тя, на свой ред, получава не само ваучер на стойност 300 долара за кината от веригата „Ей Ем Си“ в района, но и едногодишен абонамент за Нетфликс. Като много киномани Холи има противоречиви мисли за Нетфликс и досега се е въздържала от абонамент за услугата. (Обожава дивидита, но твърдо вярва, че филмите трябва първо да се гледат на голям екран.) Все пак трябва да признае, че много се изкушава от Нетфликс и другите стрийминг платформи. Толкова много нови неща, и то непрекъснато!

В дома на Робинсън се спазват правилата за равенство на половете, но в празничния следобед има завръщане към традиционните роли от миналия век (може би от носталгия). Което означава, че жените готвят, докато мъжете гледат баскетбол (с кратки посещения в кухнята, за да пробват това и онова). Когато сядат на също толкова традиционна вечеря — пуйка с всички видове гарнитури и два различни вида пай за десерт, — навън завалява сняг.

— Ще кажем ли молитва? — пита господин Робинсън. Хващат се за ръце.

— Господи, благослови храната, с която си дарил трапезата ни. Благодарим ти, че сме се събрали заедно. Благодарим ти за роднините и приятелите си. Амин.