Стивен Кинг - Ако има кръв

— Почакайте — казва Таня Робинсън. — Това не е достатъчно. Господи, безкрайно ти благодаря, че никое от двете ми прекрасни деца не пострада тежко от нападението на онзи тип. Щях да съм неутешима, ако сега те не седяха тук с нас. Амин.

Холи усеща как Барбара стисва ръката ѝ по-силно и чува от гърлото на момичето тих звук. Звук, който, оставен на воля, би прераснал във вик.

Барбара и Холи опитват да помогнат с миенето на чиниите, но Таня ги гони от кухнята с думите да вървят „да се занимават с коледни работи“.

Холи предлага да се разходят. Например до подножието на хълма или да направят обиколка на квартала.

— Красиво ще е в снега — казва тя.

Барбара се съгласява. Госпожа Робинсън им заръчва да се приберат до седем, защото ще гледат „Коледна песен“. Холи се надява да е версията с Алистър Сим, която по нейно мнение е единствената, която си струва да се гледа.

Навън е не просто красиво, а направо приказно. Двете са единствените на тротоара и ботушите им хрущят в прясната петсантиметрова снежна покривка. Уличните лампи и коледните лампички са обгърнати от искрящи ореоли. Холи изплезва език да хване снежинки и Барбара следва примера ѝ. Двете се разсмиват, но когато стигат до подножието на хълма, Барбара се обръща към нея със сериозно изражение.

— Добре — казва тя. — Сега сме само двете. Защо излязохме, Холс? Какво искаш да ме питаш?

— Само как си. За Джером не се тревожа. Цапардосаха го по главата, но той не видя онова, което си видяла ти.

Барбара си поема разтреперано въздух. Заради топящия се по бузите ѝ сняг Холи не може да разбере дали плаче. Може да ѝ се отрази добре. Сълзите могат да ѝ помогнат да преодолее болката.

— Не ме тревожи толкова самата гледка — казва Барбара след известен размисъл. — Начинът, по който той се промени. Как главата му сякаш се превърна в желе. Ужасно беше, разбира се, и отваря… сещаш се… — Вдига плетените си ръкавици към слепоочията. — Отваря вратите ето тук.

Холи кимва.

— Осъзнаваш, че на света може да съществува какво ли не .

— Ако виждаш дяволите, тогава няма ли да видиш ангелите? — казва Холи.

— Това от Библията ли е?

— Няма значение. Ако това, което си видяла, не те тревожи, тогава какво те мъчи, Барб?

— Можеше да се наложи на мама и татко да ни погребат !

— избухва Барбара. — Можеха да седят на коледната трапеза сами! Не на пуйка с гарнитура, нямаше да им е до това, може би само на месо от консер… консер…

Холи се разсмива. Не се сдържа. Барбара също прихва. По плетената ѝ шапка се е задържал сняг. На Холи ѝ изглежда толкова малка. Малка е, разбира се, но прилича повече на дванайсетгодишно дете, отколкото на млада жена, която ще учи в Браун или Принстън следващата година.

— Разбираш ли какво имам предвид? — Барбара хваща Холи за ръцете. — Бяхме на косъм . Размина ни се на косъм .

„Да — мисли си Холи — и загрижеността ти за мен те постави в опасност“.

Тя прегръща приятелката си сред падащия сняг.

— Миличка, животът ни винаги виси на косъм. Непрекъснато.

Барбара изкачва стълбите до входната врата. Вътре ще има какао, пуканки и Скрудж, който тръби, че духовете са го преобразили за една нощ. Но Холи трябва да направи още нещо, преди да влязат, затова хваща Барбара за лакътя сред засилващия се снеговалеж. Подава ѝ визитната картичка, която е пъхнала в джоба на платото си преди тръгне към дома на Робинсънови. На картичката има само име и телефонен номер.

Барбара я взима и я прочита.

— Кой е Карл Мортън?

— Психологът, при когото ходех след връщането си от Тексас. Срещнахме се само два пъти. Само толкова време ми беше нужно, за да му разкажа какво преживях.

— И какво преживя там? Нещо подобно на… — Барбара не довършва. Няма нужда.

— Един ден може да ти разкажа, както и на Джером, но не на Коледа. Само искам да знаеш, че ако имаш нужда да поговориш с някого, той ще те изслуша. — Холи се усмихва. — И тъй като е чувал моята история, може дори да ти повярва. Не че това е важно. Ще ти помогне просто да я разкажеш. Поне на мен ми помогна.

— Да споделиш?

— Да.

— Той ще каже ли на родителите ми?

— В никакъв случай.

— Ще си помисля. — Барбара прибира картичката в джоба си. — Благодаря ти.

И прегръща Холи. А Холи, която някога се е страхувала да я докосват, също я прегръща. Силно.

Действително гледат филма с Алистър Симс и докато кара на връщане през сипещия се сняг, Холи не си спомня да е прекарвала по-хубава Коледа. Преди да си легне, изпраща от таблета съобщение на Ралф Андерсън.