Стивен Кинг - Ако има кръв

— Мисля, че няма да е необходимо.

— Ами ако още е жив?

— Падна от петия етаж, Барб. От шестия, ако броим мазето. А после асансьорът… — Холи изпъва длан и плясва с другата върху нея.

— О! — казва тихичко Барбара. — Ясно.

— Обади се в полицията, Джером. Мисля, че като цяло си добре, но не съм лекар.

Докато той звъни по телефона. Холи отива при асансьора и го вика на първия етаж. С връщането на корекцията работи нормално. Когато вратата се отваря, Холи вижда кожена шапка, от онези, които руснаците наричат „ушанка“. Спомня си за мъжа, минал покрай нея, докато отключваше централния вход.

Връща се при приятелите си с шапката в ръка.

— Разкажете ми отново какво се случи.

— Нападна ни крадец — казва Барбара и Холи решава, че е достатъчно. Те са умни, а остатъкът от историята е простичък. Ако всичко мине, както се надява, полицаите дори няма да се поинтересуват къде е била тя.

Холи ги оставя и слиза по стълбите до мазето, което вони на застоял цигарен дим и, както се опасява, плесен. Лампите са угасени и трябва да използва телефона си, за да намери ключовете. Сенки подскачат, докато шари с фенерчето, и е лесно да си представи, че съществото Ондовски я дебне в мрака, за да ѝ скочи и да я стисне за гърлото. Кожата ѝ лъщи от пот, но лицето ѝ е студено. Трябва съзнателно да спре тракането на зъбите си. „Аз също съм в шок“, минава ѝ през ум. Най-накрая намира двата реда ключове. Включва ги всичките и флуоресцентните лампи светват с бръмчене. Мазето е мръсен лабиринт от натрупани кофи и кутии. Отново си мисли, че отговорникът за поддръжката на сградата — чиято заплата плащат те — е пълен мърльо.

Ориентира се и отива при асансьора. Вратите (тези тук долу са мръсни и боята се лющи) са плътно затворени. Холи оставя чантата си на пода и изважда револвера на Бил. После взима ключа за асансьора от кукичката на стената и го пъха в ключалката на лявото крило. Ключът не е използван много отдавна и е голям и неудобен. Налага се да пъхне револвера в колана на панталона си и да го завърти с две ръце. После отново изважда револвера и бута едното крило. И двете крила на вратата се отварят с плъзгане.

Отвътре се разнася мирис на масло, грес и прах. В центъра на шахтата има нещо подобно на тръба, което по-късно научава, че се нарича хидравличен цилиндър. Около него, сред купчинки от фасове и опаковки от хамбургери, са дрехите, които Ондовски е носил при последното си пътуване. Кратко пътуване, но смъртоносно.

От самия Ондовски, известен още като Чет на Пост, няма следа.

Флуоресцентните лампи светят ярко, но дъното на шахтата тъне в твърде гъста тъмнина за вкуса на Холи. Тя намира фенерче на отрупания с вещи работен плот на Ал Джордан и осветява внимателно шахтата, като специално проверява зад цилиндъра. Не търси Ондовски — той е изчезнал, — а конкретен вид екзотични гадинки. Опасни червейчета, които може да си търсят нов гостоприемник. Не вижда такива. Каквото и да е владеело тялото на Ондовски, може и да го е надживяло, но не задълго. Забелязва чувал в един от ъглите на пълното с боклуци мазе и пъха дрехите на Ондовски в него заедно с шапката. Долните му гащи са последни. Холи ги хваща с два пръста, погнусена. Пуска боксерките в чувала с потреперване и тихичко възклицание („ Гадост !“), после затваря вратите на асансьора, като плъзва длани по двете крила. Заключва кабината и връща ключа на кукичката.

Сяда да чака. След като е сигурна, че Джером, Барбара и полицаите са си тръгнали, нарамва дамската си чанта и занася чувала с дрехите на горния етаж. Оставя го до вратата. Мисли дали да не го изхвърли в контейнера до сградата, но е прекалено близо. Вместо това взима чувала със себе си, което не я притеснява. Щом излиза на улицата, тя е просто поредният минувач с торба.

Едва е запалила колата, когато Джером ѝ звъни, за да ѝ съобщи, че с Барбара са били нападнати от крадец, докато са влизали във Фредерик Билдинг през страничния вход. Казва ѝ, че са в болница „Кайнър“.

— Боже, какъв ужас! — възкликва Холи. — Трябваше да ми се обадиш по-рано.

— Не искахме да те тревожим. Като цяло сме добре, а и той не успя да открадне нищо.

— Идвам веднага.

Холи изхвърля чувала с дрехите на Ондовски в кофа за боклук по пътя към болница „Джон М. Кайнър“. Завалява сняг.

Пуска радиото и попада на Бърл Айвс, който вие „Весела Коледа“ с цяло гърло, и веднага го изключва. Мрази тази песен най-много от всички. По очевидни причини [На английски заглавието на песента е „Holly Jolly Christmas“. — Б. пр.].