Стивен Кинг - Ако има кръв

Лицето на Джордж се променя. Не става Чет Ондовски, но изражението му е хищническа гримаса, която разкрива на Холи истинското създание в него. Ондовски има свинско лице, Джордж има лисиче лице, а това е лицето на чакал. Или на хиена. На сивата птица на Джером. Той изритва Барбара в дупето. Тя изпищява от болка и изненада.

— Влизай вътре! — крясва ѝ. — Влизай да се измиеш и остави големите хора да си довършат разговора!

Холи иска да пробяга последните петнайсет метра и да му изкрещи да не я рита, но той точно това цели. А ако наистина възнамерява да тикне заложничка в дамската тоалетна, може да ѝ даде шанса, от който се нуждае. Най-малкото така тя ще има повече поле за действие. Затова не помръдва от мястото си.

— Влизай… вътре ! — Той отново ритва Барбара. — С теб ще се заема след като се разправя с тази кучка, дето си вре носа където не ѝ е работата. Моли се да не направи опит да ме метне.

Разплакана, Барбара бута вратата на дамската тоалетна с глава и пропълзява вътре. Но не и преди Джордж да я срита още веднъж в задника. После той поглежда Холи. Насмешката се е стопила. Усмивката се е върнала. Сигурно трябва да мине за чаровна усмивка и на лицето на Ондовски навярно би изглеждала така. Но не и на лицето на Джордж.

— Е, Холи. Малката приятелка е в нужника и сега сме само двамата. Мога да отида да ѝ разпоря корема с това… — Той вдига ножа. — Или ти можеш да ми дадеш за каквото съм дошъл и няма да я закачам. Ще оставя и двете ви на мира.

„Знам, че лъжеш — мисли си Холи. — Щом вземеш онова, за което си дошъл, никой няма да си тръгне жив оттук, включително Джером. Ако вече не е мъртъв“.

Тя се опитва да си придаде обнадежден, но разколебан вид.

— Не знам дали мога да ти вярвам.

— Можеш. Щом взема флашката, ще изчезна. От живота ти и от питсбъргската телевизия. Време е да сменя обстановката. Знаех го още преди този тип… — той прокарва свободната ръка бавно по лицето си, сякаш сваля воал — да заложи бомбата. Струва ми се, че именно затова я заложи. Тъй че, Холи, можеш да ми се довериш.

— Май е по-добре да изтичам обратно в офиса и да заключа вратата — казва тя и се надява изражението ѝ да показва, че действително го обмисля. — Да се обадя в полицията.

— И ще оставиш девойката на милостта ми? — Джордж посочва с дългия си нож вратата на тоалетната и се усмихва. — Съмнявам се. Видях как я гледаше. А и ще те хвана преди да си направила и три крачки. Както ти казах в мола, много съм бърз. Стига приказки. Дай ми каквото искам и си тръгвам.

— Имам ли друг избор?

— Ти как мислиш?

Холи се смълчава, въздъхва, облизва устни и накрая кимва.

— Добре, печелиш. Просто не ни убивай.

— Разбира се. — Също като в мола, отговаря прекалено бързо. С твърде голяма готовност. Тя не му вярва. Той го знае, но не го интересува.

— Ще извадя мобилния си телефон от джоба — казва Холи.

— Трябва да ти покажа една снимка.

Той мълчи, затова Холи вади телефона много бавно. Отваря галерията, избира снимката, която е направила в асансьора, и обръща телефона към него.

„Сега ми кажи — мисли си тя. — Не искам аз да го правя, затова ти ми кажи, копеле“.

И той го казва:

— Не виждам. Ела по-близо.

Холи пристъпва към него с телефон в ръка. Две крачки. Три. Дванайсет метра, после десет. Той се взира с присвити очи в телефона. Осем метра, виждаш ли колко боязливо се приближавам?

— По-близо, Холи. Зрението ми е малко премрежено толкова скоро след промяна.

„Ти си мръсен лъжец“, мисли си тя, но прави още една крачка напред с протегната ръка. Той почти със сигурност ще я повлече със себе си, когато падне. Ако падне. Няма нищо.

— Виждаш го, нали? В асансьора е. Залепен е за тавана.

Просто го вземи и вър…

Макар и нащрек, Холи едва забелязва движението на Джордж. В един миг той стои пред вратата на тоалетната и се взира в снимката на телефона ѝ. В следващия е обгърнал с една ръка кръста ѝ, а с другата е стиснал протегната ѝ ръка. Не се е шегувал, че е бърз. Телефонът ѝ пада на пода и той я повлича към асансьора. Щом я пъхне вътре, ще я убие и ще вземе пакетчето, залепено за тавана. После ще отиде в тоалетната и ще убие Барбара.

Поне такъв е планът му. Холи има друг план.

— Какво правиш? — вика тя не защото не знае, а защото това е репликата, която трябва да изрече.

Той не отговаря, само натиска копчето на асансьора. То не светва, но Холи чува как асансьорът се задвижва. Качва се нагоре. Тя ще опита да се отскубне от хватката му в последния момент. Той също ще опита да се освободи от нея, когато разбере какво става. Холи не може да допусне това.