Стивен Кинг - Ако има кръв

По тясното лисиче лице на Джордж се разлива усмивка.

— Знаеш ли какво? Струва ми се, че всичко ще мине като по во…

Млъква, защото асансьорът не спира. Минава покрай петия етаж — виждат проблясването на светлина, когато кабинката преминава — и продължава нагоре. Хватката му се отпуска от изненадата. Само за момент, но това е достатъчно на Холи да се отскубне и да отстъпи назад.

Онова, което се случва тогава, отнема не повече от десет секунди, но в напрегнатото си състояние Холи вижда всяка подробност.

Вратата на стълбището се отваря с трясък и Джером влита в коридора. Очите му надзъртат през маска от съсирена кръв. В ръцете си държи парцала, който е бил на стълбите, вдигнал дървената дръжка пред себе си. Зърва Джордж и се втурва към него с викове:

— Къде е Барбара? Къде е сестра ми?

Джордж блъсва Холи настрана. Тя се удря в стената с разтърсващо костите тупване. Черни точици заиграват пред очите ѝ. Джордж сграбчва дръжката на парцала и я изтръгва с лекота от ръцете на Джером. Вдига я с намерение да удари Джером с нея, но тогава вратата на дамската тоалетна се отваря.

Барбара изскача навън с лютивия спрей от чантата си в ръка. Джордж обръща глава тъкмо навреме, за да го облее струя от течността. Той надава писък и закрива очи.

Асансьорът стига до осмия етаж. Бръмченето на машината млъква.

Джером върви към Джордж. Холи извиква: „Джером, не!“, и го бута с рамо в корема. Той се сблъсква със сестра си и двамата се удрят в стената между двете тоалетни.

Алармата на асансьора се включва, пронизителна сирена, която пищи: паника, паника, паника .

Джордж обръща червените си и насълзени очи по посока на звука, когато вратите на асансьора се отварят. Не само вратите на петия, а на всички етажи. Това е бъгът, наложил спирането на асансьора.

Холи хуква към Джордж с протегнати ръце. Разяреният ѝ вик се слива с пищящата аларма. Ръцете ѝ достигат гърдите му и тя го блъсва в шахтата. За миг той се олюлява с очи и уста, зяпнали от страх и изненада. Лицето започва да омеква и да се променя, но преди Джордж да стане отново Ондовски (ако се случва именно това), той пада. Холи едва усеща силната кафява ръка — ръката на Джером, — която я сграбчва за блузата и я спасява да не полети след Джордж в шахтата.

Съществото пада с крясък.

Холи, която се смята за пацифист, изпитва дивашко удовлетворение от звука.

Преди да чуе тупването на тялото му на дъното, вратите на асансьора се затварят. На този етаж и на всички други етажи. Алармата спира и кабината тръгва надолу към мазето — другата ѝ крайна точка. Тримата гледат краткия проблясък на светлина между вратите, когато минава покрай петия етаж.

— Ти ли го направи? — пита Джером.

— И още как — отвръща Холи.

Коленете на Барбара се подкосяват и тя се смъква на пода. Флаконът със спрей пада от отпусната ѝ ръка, търкулва се и спира пред вратите на асансьора.

Джером коленичи до сестра си. Холи го избутва нежно и хваща Барбара за ръка. Вдига ръкава на палтото ѝ, но още преди да е измерила пулса, Барбара се надига и опитва да седне.

— Какво… кой беше той? Холи поклаща глава.

— Никой. — Това може всъщност да е истината.

— Мъртъв ли е? Холи, мъртъв ли е ?

— Мъртъв е.

— В асансьорната шахта ли падна?

— Да.

— Добре. Добре . — Барбара започва да се изправя.

— Полежи малко, Барб. Само си пребледняла. За Джером обаче се тревожа.

— Добре съм — казва Джером. — Имам твърда кратуна. Това беше онзи от телевизията, нали? Козловски или както там се казва.

— Да. — И не. — Изглеждаш така, сякаш ти е изтекъл поне литър кръв, господин Твърдоглави. Погледни ме.

Той я поглежда. Зениците му са нормални, което е чудесно.

— Помниш ли заглавието на книгата си?

Той ѝ хвърля нетърпелив поглед през маската си от съсирена кръв.

— „Черният бухал: Възходът и падението на един американски гангстер“. — Изненадващо се разсмива. — Холи, ако ми е размътил мозъка, нямаше да си спомня кода за страничния вход. Кой беше той?

— Мъжът, който взриви училището в Пенсилвания. Не че ще кажем това на някого. Ще повдигне твърде много въпроси. Наведи глава, Джером.

— Боли ме, когато я движа. Имам чувството, че вратът ми е изкълчен.

— Все пак се наведи — казва Барбара.

— Сестра ми, не искам да те засегна, но понамирисваш. Холи казва:

— Аз ще се погрижа за него, Барбара. В шкафчето ми има панталон и няколко тениски. Мисля, че ще ти станат. Вземи дрехи да се преоблечеш. Измий се в тоалетната.