Стивен Кинг - Ако има кръв

Тогава желираната глава се втвърдява, но лицето изглежда напълно различно от лицето на мъжа, който е ударил Джером по главата и я е отвел насила до асансьора. По-тясно е, а кожата е с два-три нюанса по-тъмна. Очите са скосени в ъгълчетата, а не кръгли. Носът е по-остър и по-дълъг от тъпия клюн на мъжа, който я е натикал в асансьора. Устата е по-тънка.

Този мъж изглежда с десет години по-млад от онзи отпреди малко.

— Хубав номер, не мислиш ли? — Дори гласът му е различен.

„Що за същество си ти?“, опитва се каже Барбара, но думите не излизат от устата ѝ.

Мъжът се навежда и нежно вдига презрамката на чантата ѝ обратно на рамото ѝ. Барбара се сгърчва назад, за да не я докоснат пръстите му, но не може да ги избегне напълно.

— Не бива да си изгубиш портфейла и кредитните карти, нали? Те ще помогнат на полицаите да те идентифицират в случай че… е, гледай да не ги изгубиш. — Той демонстративно си запушва носа. — Леле, май си се изпуснала. Е, както се казва, лайняна работа. — Хихика.

Когато асансьорът спира, Холи поглежда за миг екрана на компютъра, после натиска мишката. Не чака да види дали спирките на етажите от М до 8 посивяват, както когато с Джером отстраняваха повредата, следвайки инструкциите от уебсайт с име „Бъгове на Еребета и как да ги поправим“. Няма нужда. Скоро ще разбере.

Връща се при вратата на офиса и поглежда по дългия двайсет и пет метра коридор към асансьора. Ондовски държи Барбара за ръката… чак когато той вдига очи, Холи вижда, че всъщност не е той. Сега е Джордж, но без мустаците и кафявата куриерска униформа.

— Хайде, мила моя — казва той. — Размърдай се.

Барбара излиза с олюляване. Очите ѝ са облещени, отнесени и пълни със сълзи. Красивата ѝ черна кожа е добила цвета на глина. От ъгълчето на устата ѝ се стича слюнка. Изглежда почти изпаднала в кататония и Холи знае защо: видяла е Ондовски да се променя.

Момичето е травмирано по нейна вина, но в момента Холи не може да мисли за това. Трябва да запази спокойствие, да слуша, да таи надежда… въпреки че едва ли някога е изпадала в по-безнадеждна ситуация.

Вратите на асансьора се затварят. След като револверът на Бил вече не е в играта, всичко зависи от онова, което ще се случи в следващия момент. Първоначално не се случва нищо и сърцето ѝ натежава като олово. Тогава, вместо да си стои на едно място, докато някой не го повика, както са програмирани асансьорите „Еребета“, асансьорът тръгва надолу. Слава богу!

— Ето я моята малка приятелка — казва Джордж, убиецът на деца. — Оказа се лоша приятелка. Май се е напишкала и наакала в гащите. Ела, Холи. Сама ще усетиш миризмата.

Холи не помръдва от прага.

— Интересно ми е — казва тя. — Донесе ли изобщо парите? Джордж се ухилва и показва зъби, които са доста по-неравни от телевизионната усмивка на другата му личност.

— Всъщност не. Има картонена кутия зад контейнера за боклук, където се криех, когато видях тази и брат ѝ да идват, но тя е пълна с каталози. От онези, адресирани до „Живущите на този адрес“.

— Значи не си имал намерение да ми платиш — заключава Холи. Направила е десетина крачки по коридора, но спира на петнайсет метра от тях. Ако играеха футбол, щеше да се намира в червената зона. — Нали?

— Не, както и ти нямаше намерение да ми дадеш снимките и да ме пуснеш да си вървя. Не мога да чета мисли, но имам дългогодишна практика в разчитане на езика на тялото. И израженията. Ти си като отворена книга, макар несъмнено да смяташ друго. А сега издърпай блузата от панталона си и я вдигни. Не догоре, тези издатинки на гръдния ти кош не ме интересуват, само колкото да видя, че не си въоръжена.

Холи вдига блузата си и се завърта без подкана.

— А сега вдигни крачолите на панталона. Тя ги вдига.

— Значи няма да има престрелка — казва Джордж. — Чудесно. — Килва глава и я оглежда, както критик оглежда картина.

— Божичко, ама си голяма грозница, а?

Холи не отговаря.

— През целия си живот излизала ли си дори на една среща? Холи не отговаря.

— Грозно дребно създание, на не повече от трийсет и пет, а вече побелява. Не си правиш труда да си боядисаш косата и ако това не е пълна капитулация, не знам какво е. Изпращаш ли на вибратора си картичка за Свети Валентин?

Холи не отговаря.

— Предполагам, че компенсираш за външния си вид и ниското самочувствие с усещане за… — Той спира и поглежда надолу към Барбара. — Господи, много си тежка! И вониш ужасно!

Пуска ръката ѝ и Барбара пада пред вратата на дамската тоалетна с разперени ръце, вирнато дупе и чело върху плочките. Прилича на мюсюлманка, готова за молитва. Хлипането ѝ е тихичко, но Холи го чува. О, да, чува го много добре.